А би трябвало…
Requiem For a Heavyweight 1962
Знаете за Rocky 1976 (Роки), за Raging Bull 1980 (Разяреният бик), Ali 2001 (Али), Million Dollar Baby 2004 (Момиче за милиони) и The Fighter 2010 (Боецът). Сигурно сте гледали Southpaw 2015 (Обратен гард). Казвали сме ви за Hard Times 1975 (Трудни времена) и Fat City 1972 (Щедър град), на боксьора-режисьор Джон Хюстън.
Преди всички тях има една боксова история, която оставя следа. Написана е от легендата на американската телевизия Род Серлинг, бащата на поредицата The Twilight Zone (Зоната на здрача).
Род е спец на ТВ постановките и „телевизията на живо“. Да. Има време, когато сериалите и ТВ филмите се играят пряко пред камерата. Това изисква невероятна издръжливост и майсторство от всички. И понеже Америка е голяма, се налага филмът или епизодът да се изиграе повторно – 3 часа по-късно, за зрителите на западното крайбрежие.
Премиерата на спортната драма е 11 октомври 1956. Шест години по-късно ТВ пиесата е адаптирана във филм. В главната роля е Антъни Куин, партнират му Джаки Глийсън, Мики Руни и Джули Харис.
Срещаме се с Планината, професионален боксьор, който в зенита си почти става шампион в тежка категория. Почти. Виждаме Планината в момента, когато рухва. Той е жестоко пребит от млад претендент. След 17 години на ринга, тялото на старият боксьор е на прага на смъртта.
Камерата е иновативна и изобретателна, драматично преминава в първо лице. Ние сме очите на Планината. Актьорите са отлични. Филмът разполага с фантастичен кастинг. Режисьорът Ралф Нелсън избира да използва истински боксьори. В един от яките кадри, а те са доста, камерата се плъзга по повърхността на бар. Преминава по лицата на мъжете седящи пред него. Кубичните черепи, набитите челюсти, счупените носове, смачканите уши и смазаните вежди говорят – без думи.
Своя дебют прави Мохамед Али, в ролята на младия шампион. Между другото, Requiem For a Heavyweight 1962 е оригиналното заглавие, но на места филмът е вписан като Blood Money 1962, което е тъпо и объркващо, защото има десетки други филми с последното заглавие.
Heroic Purgatory 1970
Не намерих официално българско заглавие. Може би филмът е твърде авангарден и експериментален, за да е показван или превеждан на български. Аз ще адаптирам английското заглавие като: Чистилище за герои.
Сценарист е Масахиро Ямада, но по-важен е режисьорът: Йошишиге Йошида, който използва името Киджу Йошида. Един и същ човек е. Филмът е №2, от неофициалната му трилогия Любов + Анархизъм.
Heroic Purgatory 1970 е труден за гледане, направо е объркващ. Не напразно героите са децентрирани в кадъра. Пълно е с визуални символи, които са актуални за политическото и социално настояще на автора – 50-е и 60-е години в Япония. Но също е коментар, за това как работи паметта и колко неясни са спомените.
Дори и да не разберете посланията на образите, тяхната композиция ще ви допадне, ако си падате по фотография. Почти всеки кадър би работил и днес в Instagram. Ако правите парти, можете да пуснете откъси – без звук, на плазмата вкъщи. Ще имате cool арт фон. В този смисъл, изкуството надскача злободневността на времето.
Архитектурата и празнотата на пространството водят разговор със зрителя. Това е японско кино, но под силното влияние на Европа. Основната тема за Йошида са студентските протести, революцията и раждането на комунистическото движение в Япония. Позицията на автора е, че всяка идеализирана съпротива започва от драматичен акт на насилие. Но скоро самата съпротива влиза в порочен кръг на безсмислено насилие.
Repo Man 1984
На български филмът е архивиран като: Разпоредителите, но Конфискатор е по-правилното, Съдия-изпълнител или ЧСИ също. Разбира се, последното не съществува като абревиатура на български, когато филмът излиза.
Repossession man е лице, което е наето, за да вземе обратно продукти, поради неплащане на вноски по договор за покупко-продажба на изплащане. Това може да са джетове, лодки, самолети, бижута или мебели. Най-сладки за конфискаторите са автомобилите. Както пише истински професионалист: „не бих желал да отнемам нещо, което не е на колела“. Да отнемате, дори и неплатени предмети, е доста опасно. Колкото по-бързо и лесно, толкова по-добре.
Repo Man 1984 е черна комедия-фантастика, която започва живота си като комикс, който режисьорът и сценарист Алекс Кокс показва из Холивуд, за да привлече финансиране. Повечето продуценти не могат да разберат идеята му от сценария.
Историята има един от най-увлекателните филмови уводи. Ченге спира кола за проверка. Шофьорът е странен, може би пиян, а може би дрогиран. Ченгето му нарежда да отвори багажника. Шофьорът му казва, че това не е добра идея. Ченгето настоява. След което е изпепелено пред очите ни, от нещото в багажника. Остават единствено чифт овъглени ботуши.
Repo Man 1984 е чистокръвен пънк филм, който се бунтува срещу консуматорското общество и прегръща абсурда на живота в Лос Анджелис.
Главният герой е Ото Мадокс (Емилио Естевес), загубеняк, който е уволнен от работа. Губи и приятелката си, която му изневерява. Бащата и майката на Ото са зомбирани от телевизията, която изсмуква всичките им пари. Ото среща Бъд (Хари Дийн Стантън), който му предлага да го направи repo man.
Repo Man 1984 става култов, заради атмосферата, диалозите и музиката. Иги Поп например написва едноименната песен специално за филма.
Произведението на Алекс Кокс оказва въздействие върху редица млади режисьори. Въздействието е видимо в Pulp Fiction 1994 (Криминале). Филмът на Тарантино не е копие, но се развива в света на Repo Man 1984. Колоритни натури, които карат големи коли, по улиците на Лос Анджелис, докато разменят мелодичен, философски, а понякога налуден диалог.
Двата филма споделят macguffin, тайнствено, светещо нещо, което всички искат.
Repo Man 1984 оставя запомняща се следа и в дизайна. Продуктите във филма нямат марки. Хлябът е „Хляб“, бирата е „Бира“, чипсът е „Чипс“. За някои този генеричен свят е коментар на консуматорството: Всичко, което консумираме е едно и също. Маркетингът просто скрива тази истина. За други е коментар за бедността: Хората в света на Ото са толкова бедни, че нямат пари за маркови продукти. Те ядат храна от консерва „Храна“.
Апропо, по този начин – през 80-те, изглеждат бюджетните и обезценените продукти. Това е и дизайнът на канадската марка No Name. Той стана (отново) хит преди десетина години, но реално е от края на 70-те.
Blind Chance 1987 (Случайност)
Филм на Кшищоф Кешловски, който е засенчен от популярните му проекти: Dekalog 1989 (Декалог), The Double Life of Véronique 1991 (Двойственият живот на Вероника) и трилогията Three Colours 1993-1994 (Три цвята).
Идеята зад филма е оригинална. Главният герой е млад мъж на име Витек. Нещото, което е трудно за разбиране веднага е, че гледаме три различни варианта на живота му.
В първия вариант Витек тича по перона, за да хване влак. Хваща го в последния момент и… става комунистически кадър, който работи за службите. Причината е, че във влака среща голяма партийна клечка.
Във втория вариант на живота му, той изпуска влака, но се конфронтира със служител на гарата. След сблъсъка е изпратен в трудов лагер и става дисидент.
В третата версия на живота му, Витек не хваща влака, но и не се сблъсква с никого. Става студент по медицина. Независимо от това по кои релси тръгва или не тръгва животът му, Витек се опитва да бъде добър човек. Той остава порядъчен мъж.
Героят е смазан от системата, независимо дали е вътре в машината или извън нея. В третия вариант – неутралният от политическа гледна точка, той става грижовен лекар и баща. И може би това е най-щастливият вариант. Но Кешловски ще ви разочарова, Витек умира трагично. Филмът дори започва с предсмъртния му вик.
Лентата е заснета през 1981, но веднага е забранена. По това време в Полша има военно положение. Филмът е пуснат по кината през 1987, но в цензуриран вариант. Недопустимо е, че в Полша има дисиденти, а също, че има „лоши комунисти“, които се канибализират. Не просто скандална, а опасна е идеята, че случайността определя изхода на човешкия живот, а не партията.
По същата причина филмът не е харесан и от антикомунистите и масовата полска публика. Кешловски – за разлика от други полски режисьори, отказва да вземе ясна антитоталитарна позиция. Застава в удобен разкрач: „философски погледнато: то може така, ама може и иначе“.
Концепцията е интригуваща и ще бъде заимствана от различни сценаристи и режисьори. Бих ли го гледал отново – не съм сигурен, но трябва поне да знаете за него.
Dead Man’s Shoes 2004 (Обувките на мъртвия)
Пади Консидин е британски актьор, който е по-ефикасен в ролята си на сценарист. Най-големият му успех е Tyrannosaur 2011 (Тиранозавър), който сме препоръчвали два пъти. Семпъл – като кроше в лицето. Тежък като наковалня. Силен като чисто уиски. Бесен като питбул. Брутално брилянтен филм, защото е честен. Носи му награда БАФТА за сценарий.
Дебютът на Пади обаче е Dead Man’s Shoes 2004. Той е войник, който се завръща в родния си град, за да накаже хулиганите, които са малтретирали психично болния му брат. Това е.
Бюджетът за заснемане е доста под милион. Режисьор е Шейн Медоус. Екипът е от приятели и роднини. Сякаш всички са облечени в собствените си дрехи. Визията е била вехта и когато е била нова. В сценария има дупки, които са лесно забележими, както мрачното време и унинието на английската провинция. Златната бучка е драматичният обрат.
В същата категория е Bull 2021 (Бик), който е оригинална и шокираща деконструкция на отмъщението, с бюджетът по-малък от средния за БГ филм.
The Believer 2001 (Твърда вяра)
В момента кариерата на Райън Гослинг преживява втори ренесанс. Райън е пред камерата от дете. Първата му изява е телевизионна, през 1995. Преди да стане звезда, той приема роля, която повечето актьори биха отказали.
Той е Дани, еврейски студент, който става неонацист. Сърцето на филма тупти в ритъма на Citizen Cohn 1992 (Гражданинът Коун). Биографията на Рой Коун (Джеймс Уудс), известен американски юрист и преследвач на хомосексуалистите, който сам е хомосексуалист и умира от СПИН.
The Believer 2001 е дебют за сценариста и режисьор Хенри Бийн, за когото интересни са конструктите: идентичност, идеология и вяра.
Филмът е направен със скромен бюджет, но е приет радушно от критиката. Сложността на човешката природа и моралните дилеми допадат и на фестивалната публика. The Believer 2001 печели няколко важни награди, но умира комерсиално. Големите вериги кина отказват да го разпространяват, заради напрежението, около атентатите на 11 септември 2001.
Owning Mahowny 2003 (Порокът на Махоуни)
Ричард Квиетновски разказва за една от най-големите кражби в историята на Канада.
Главният герой е блед, безличен, смътен мъж, който е пристрастен към хазарта, но също е банкер с достъп до милиони.
Филмът има добър ритъм, а изпълнението на Филип Сиймур Хофман е блестящо. Всички ще кажат, че е гениален актьор, който се специализира в роли на депресирани, патологично зависими, измъчени, амбивалентни герои. Вярвахме го, до трагичния момент, когато разбрахме, че през цялото време е играел себе си.
Ако можех, щях да компресирам филма в 30-секунден клип, който бих пускал преди и след рекламите на хазарт.
Свързани публикации:
21 чудесни филма, които (може би) не сте гледали
Блгагодаря отново!!! Тук си сверявам часовника! 🙂 Твърда вяра и Порокът… съм ги гледал, а Тиранозавър е много добър, наистина. С удоволствие ще потърся другите!!!
@Ясен Моля, моля и пак заповядай 🙂