Шогун

Английският мореплавател Джон Блакторн претърпява корабокрушение до бреговете на Япония. Морето го захвърля в центъра на битка за контрол над цяла Япония. Блакторн става пешка в голямата игра на шах между Торанага и Ишидо, която се развива на фона на екзотичната, красива, жестока японска цивилизация. 

Shogun 1980 (Шогун) е американски ТВ сериал, по едноименния роман на Джеймс Клавел. Излъчваха го тогава, когато в България имаше само една телевизия. 

Сериалът ме запали по Страната на изгряващото слънце. Заради него прочетох книгата и дори си повярвах, че ако отделя малко време, мога да науча японски – сам. Колко трудно да е? Мо ичидо ите кудасай! О, клета малолетна душа. 

Повечето от героите на Клавел са вдъхновени от реални исторически личности. Включително главният герой, чието истинско име е Уилям Адамс (1564-1620), а също и Йоши Торанага, който в реалността е великият шогун Токугава Иеясу (1542-1616).  

Те са изиграни от Тоширо Мифуне, който вече е част от класиката на световното кино и Ричард Чембърлейн, на когото предстои да стане секс символ. Както заради Shogun 1980, така и заради The Thorn Birds 1983 (Птиците умират сами).

Време е за римейк. Не знам за вас, но аз изпитвам посттравматичен стрес, когато чуя, че нещо предстои да се преразказва, преправя и презаснема за „модерната публика“.

Огорчен, че си причиних четвърти сезон на True Detective 2014- (Истински детектив) и почти сигурен, че няма да започна нищо друго, плахо пробвах епизод на Shogun 2024. И втори, та трети, па пети. Изгледах всичките десет. 

Ашколсун, шогун!

Shogun 2024 е написан и режисиран от интелигентни, зрели хора, които уважават зрителите. Почти няма филъри и амбалаж. Бих казал, че всеки епизод е малък филм. Красиво заснет, направен с грижа към автентичността на средата. 

Внимание е обърнато на множество исторически подробности – оръжия, дрехи, прически, бижута, храни и съдове, проксимика, и етикет. Доколкото разбирам, дори японският език, който се използва, е архаичен. В коректността си сериалът се доближава до The Northman 2022 (Викингът).

Има пропуски. Един, който хванах аз, е облеклото на католиците. В новата версия, те са облечени в черно. Това е правилният цвят, но за Европа. Католиците носят оранжево в Япония. Правят го, за да бъдат взимани на сериозно от местното население. Черното е възприемано – дори от селяните, като твърде невзрачно и неспециално за някой, който говори с Бога. Костюмите са правилни в старата версия.

Може би католиците са оставени черни нарочно, за да се впишат в мрачната атмосфера, която тегне над главния герой. Всъщност, не бих отказал малко повече цвят. Не знам дали знаете, но цветовете са съществували през Средновековието и Ренесанса.  

Япония – през 17 век, има повече елегантност и вкус от България, през 21 век. Разбира се, това е идеализация на азиатската култура и особено на бушидо. В сърцето на кодекса на самураите са лоялността и дългът. Вярното служене е по-важно от индивидуализма и свободата, идеали, чиито представител е Джон Блакторн.

Актьорите са отлични. Двигател е Хироюки Санада, който е Торанага. Мисля, че той се наслаждава на всяка сцена. На Запад сме свикнали да го гледаме в поддържащи роли, но тук е звездата. 

В ролята на английския мореплавател е Космо Джарвис, за чието изпълнение не бях сигурен до момента, когато гледах негово интервю и чух истинския му глас. Космо играе с гласа си. 

Един от най-интересните герои е Кашиги Ябушиге, изпълнен блестящо от Таданобу Асано. Амбициозен антигерой, който ви изпълва с несигурност.

Ако някой заслужава награда, то е Ана Савай в ролята на лейди Марико. Една незабележима или незабелязана актриса разцъфва като вишнев цвят. Изпълнението й – от техническа гледна точка, ми се вижда не просто мъчително, а направо невъзможно. 

Гримираното й лицето е като маска от театър Но. Тя е въздействаща, чрез своето спокойствие, открадва цялото пространство – почти без движения. Сигурно е изтощително да си толкова перфектен. 

Героинята е решаващ елемент в цялото и ме радва, че не е пренаправена като женски Хълк, поредната холивудска Мери Сю.

Прототип на Марико е Хосокава Грасиа (1563 – 1600), член на аристократично семейство и католик, чиято драматична смърт обединява фамилиите срещу Ишида Мицунари, който се опитва да узурпира цялата власт. Тя е централен герой не само в сагата на Клавел, но и в над 40 други произведения. 

Мнението ми в едно изречение:

Въздействащ римейк, направен с внимание към детайла и уважение към публиката. 

Трейлър

Свързани публикации:

6+1 сериала – от човек, който не гледа сериали

20 филмa със самураи, които трябва да гледате преди да умрете