Защото естествената никога няма да е достатъчно добра.
Повод за днешния пост е тази новина: Експерт прогнозира, че скоро виртуалните компаньонки ще са бизнес за $1 милиард.
Тази прогноза се базира на наблюдението, че дори сега, когато сме в начална фаза на технологията, има мъже, които харчат хиляди за нея. Друг факт: 20% от американските потребители вече са флиртували с чатбот.
Ако вземем предвид „цената“ на истинските връзки: емоционални и финансови бариери, стрес, психични проблеми, пик във венерическите заболявания, а също добавим материализма, социалната изолация, материалната деградация и политическата поляризация… $1 милиард ми се виждат малко. Гейминг индустрията например генерира над $100 милиарда годишно. Онлайн хазарта добавя още толкова.
Отделно, потенциалът рекламодателите да използват онлайн приятелката ви, за да ви продава неща е все още масово незабелязан, но скоро ще бъде.
Киното предвкусва този момент отдавна, много преди програмистите да съществуват като професия. Това са само няколко незабравими A.I. филмови гаджета.
Мария
Бригите Хелм е Мария – Maschinenmensch, машиначовек в експресионистичната класика на Фриц Ланг. Мария е централен персонаж. Тя е създадена, за да всява раздор сред хората. И е много добра.
Metropolis 1927 (Метрополис) е ням филм, но също е първата фантастика в историята на киното. Индустриална антиутопия, която е вдъхновена от кошмари за модерния живот и първото посещение на Ланг в Ню Йорк.
Рода Милър
Джули Нюмар е Рода или AF 709, женски андроид, който е поверен на военен психолог, чиято мисия е да развие емоционалните и социални умения на машината.
Ако сте феминистка, ще кажете, че сериалът My Living Doll 1964-1965 е патриархален – мъж очовечава глуповата, но секси жена. Мъжът е във властова позиция и разчита на поредица от команди. Но в повечето случаи именно той – мъжът, изпада в конфузия и изглежда идиот.
Съпругите от Степфорд
Както в оригинала – The Stepford Wives 1975 (Степфордските съпруги), така и в римейка от 2004 на тази сатира, по романа на Айра Левин, става ясно, че всички красиви, секси, послушни, перфектни жени са роботи.
Животът в предградията се превръща в троп, който води до появата на множество копия. Опасността от конформизма и загубата на индивидуалност е актуална в различни времена и контексти.
Има варианти с мъже, деца, чернокожи, пак жени, сюрреалистична комедия, хорър версия, а даже и рекламна кампания на бельо.
Рейчъл
Действието в Blade Runner 1982 (Блейд Рънър) се развива през… 2019, когато, тогава или сега разполагаме с репликанти, андроиди, които изумително приличат на живи хора, но са по-бързи, по-силни и аха, по-умни. Целта им е да завладяват нови планети, но те не искат. Бунтуват се, искат да си стоят на Земята. Това не е ОК, ама изобщо. Затова има нужда от нова професия – ловец на репликанти.
Главният герой – Рик Декард, е бил такъв. В процеса на своето разследване, той среща героинята на Шон Йънг – Рейчъл, секретарка, която има тайна.
Лиза
Сюжетът на комедията Weird Science 1985 (Нечиста наука) е за двама гимназиални зубъра, на които им писва да бъдат шморцове и лузъри. В опит да променят съдбата си, те захранват компютър със снимки от списания и собствените си критерии за перфектната жена. Демек, правят това, което правят сегашните шморцове и лузъри.
Така се ражда героинята на Кели Леброк – Лиза, красива, интелигентна, освободена жена, която започва да променя двамата другари.
Фемботи
Такова подходящо име. Предлагам да го използваме.
Фемботите са жени андроиди, създадени от д-р Зло, за да елиминират Остин Пауърс в Austin Powers: International Man of Mystery 1997 (Остин Пауърс). Те са смъртоносни, но съблазнителни убийци, оборудвани с различни способности и особено опасни вградени оръжия.
Виртуалното гадже
Героинята на Дженифър Гарейс, от The 6th Day 2000 (Шестият ден), дори си няма име. Тя е една от технологиите в тази фантастика, посветена на клонирането.
Холограмната жена изпълнява същата функция, която имат сестрите й 24 години по-късно. Тя поздравява потребителя, говори му на „скъпи“ и „захарче“, гали го с комплименти, помага му да „се отпусне“ в края на деня.
Жиголото Джо
Нещо за момичетата, а и за някои момчета. Джуд Лоу e мека, мъжка проститутка-андроид. Той е програмиран да бъде очарователен, харизматичен и професионален компаньон. Характерът е малко зловещ, защото Джо имитира човешките емоции, точно като психопат.
A.I. Artificial Intelligence 2001 (Изкуствен интелект) е започнат със Стенли Кубрик, но е завършен от Стивън Спилбърг. Джо е вдъхновен от Джийн Кели. Спилбърг иска героят да въплъти чара на Кели. Изисканост в общуването, съчетана с грациозни движения.
Симон
Рейчъл Робъртс е модел, който прави своя кино дебют в S1m0ne 2002 (Симон). По време на снимките идентичността й е крита от публиката, медиите и дори членовете на екипа. Вече живеем в реалността на тази илюзия, която преди 20 години беше фантастика. Миналата година американските актьори стачкуваха, заради нея.
Ал Пачино е в ролята на продуцент, който се проваля, заради примадоните, с които работи. Точно, когато е решил, че всичко е свършило в ръцете му попада нова технология. Диск, който генерира виртуални актриси. Наречен е Simulation One, което той съкращава на Simone. Той компилира лицата на Грейс Кели, Мерил Стрийп, Лорън Бекол и дори гласът на Уитни Хюстън, за да създаде звезда.
Андрю Никъл е кино Нострадамус, който пише и/или режисира поредица от умни фантастики и трилъри, които са изключителни в прогнозирането: Gattaca 1997 (Гатака), The Truman Show 1998 (Шоуто на Труман), Lord of War 2005 (Цар на войната). Според мен, S1m0ne 2002 му носи най-големия успех, защото той се оженва за Рейчъл Робъртс, с която имат две деца.
Гиноиди
Гиноидите са A.I. секс кукли, които – подобно на репликантите в света на Blade Runner 1982, въстават. Ghost in the Shell 2: Innocence 2004 (Дух в бронята 2: Невинност) обаче е свръхнатоварен с метафори, препратки към европейската философия и японската дзен традиция. Въпроси, свързани с естеството на съществуването, красотата, душата и какво означава да бъдеш човек в свят, който е доминиран от изкуствения интелект и кибернетичните подобрения.
Филмът започва с цитат на френския фантаст-символист Огюст Вилие дьо л’Исле-Адам, от края на 19 век: „Ако нашите богове и нашите надежди не са нищо друго освен научни явления, то нека признаем, че трябва да се каже, че и нашата любов е научна“. Куклите също са важен мотив. Те сякаш имат душа, макар да не са хора. Дизайнът им се основават на смущаващите, еротични скулптури на Ханс Белмер.
Саманта
Тео, самотен, чувствителен писател, се влюбва в операционната система на компютъра си. Скарлет Йохансон е безтелесната Саманта. Тя е просто глас, тя е тук и на хиляди други места. Тя е безсмъртна. Тео е тленен и има нужда от лице, което да обича.
Липсата на тяло е основен проблем в Her 2013 (Тя), но и в реалността. Проблем, който A.I. вече решава, а секс роботите ще решат, дори по-добре.
Ейва
Алисия Викандер е Ейва, прелъстяващ изкуствен интелект, който манипулира – само за два дни, интелигентен мъж да се влюби в него.
Еx Machina 2014 (Бог от машината) е поредица от недомислици, но е стилен и елегантен дебют за сценариста-режисьор Алекс Гарланд.
Интересна бе маркетинг кампанията на филма. В Tinder, популярна апликация за запознанства, бе регистриран профил на 25-годишна жена. Тя започва да си говори с мъже, които проявяват интерес. След серия от въпроси – характерни за подобна среда, профилът се декларира като изкуствен интелект и изпраща зарибения мъж в Instagram, където той открива постер на филма. Оригинално и жестоко.
Зоуи
Zoe 2018 (Зоуи) е филм за любовта на изкуствения интелект, сякаш написан от чат генератор – първо поколение. Не напразно бе сред Най-лошите, които гледах през 2018. Синтетична поредица от емоционални кадри, извадени от имдидж банка и поръсени с псевдофилософия.
Леа Седу е пропиляна, но е прекрасна. Личи си, че й пука за героинята, за репликите, за сцените. Тя е тук, за да ни прелъсти, примами, приласкае. Веднъж е искрена, друг път копнееща, а трети майчински блага. Рубенсова женственост, която искате да прегърнете.
Джой
Blade Runner 2049 2017 (Блейд Рънър 2049) е продължението на класическия филм, което се развива 30 години по-късно. Героинята на Ана де Армас не е репликант. Тя е копие на виртуалното гадже, което вече видяхме в The 6th Day 2000. Продукт, известен като Joi, предназначен да осигурява компания и емоционална подкрепа. Макар да е холографска проекция, тя е програмирана с усъвършенствани възможности на изкуствения интелект, за да се адаптира към нуждите на своя потребител. Нещо, което виртуалното гадже не може.
Освен че е визуално пленяваща, Joi (Joy – Радост) е контраст и идейна опозиция на репликанта Luv (Love – Любов). Подобно на порнографията Joi осигурява важна, но мимолетна радост, краткотрайна илюзия. Luv е символ на абсолютното доверие, лоялност и отдаденост, която може да е деструктивна, болезнена и смъртоносна. Love is pain. Във филма Любов-та „убива“ Радост-та. Което може да е поетична алюзия с „Ромео и Жулиета“ на Шекспир: „Вижте как наказана бе вашата вражда: чрез любовта небето умъртви едничките ви радости“.*
Том
Археолог приема да участва в необичаен експеримент, за да получи финансиране за изследванията си. Тя става бета тестер на хуманоид, който е създаден, за да я направи щастлива.
Точно, когато си мислите, че всичко по темата A.I. любов и любовници е направено и повторено, и потретено, тази интелигентната немска научнофантастична романтика ви изненадва. I’m Your Man 2021 (Аз съм твоят мъж) бе сред Най-добрите филми на 2021. Том – в ролята е Дан Стивънс, е изкуствена машина, която води до естествени, истински прозрения в главната героиня.
Свързани публикации:
Хей, не трябваше ли технологията да ни спаси?
*Превод Валери Петров