Butcher’s Crossing 2022 е уестърн, по сценарий и режисура на Гейб Полски, който е точно толкова познат за мен, колкото и за вас. Филмът му не е добър, но не и лош. Рейтингът в Metascore е 55 от 100. Познатото лице, сред актьорите, е Никълъс Кейдж, който не е добър, но не и лош. Мислех си, докато гледам, че историята трябва да е по пиеса или книга. Започнах да чета.
Бързо открих, че съм прав. Butcher’s Crossing 2022 е по едноименния роман на Джон Уилямс. Каква щастлива случайност, посредственото кино ме срещна с един от най-добрите писатели, които съм чел този век. Апропо, твърдението включва и последните носители на Нобелова награда за литература.
Джон Уилямс (1922 – 1994) е американски писател и редактор, но преди всичко – професор по Английска литература. Той има четири романа в кариерата си. Nothing But the Night 1948, който пише на 23, докато е войник, по време на Втората световна война. Писателят отказва да го обсъжда, защото го намира слаб. Butcher’s Crossing 1960 e за ловци на бизони. Stoner 1965 e зашеметяваща биография, за професор по литература. Augustus 1972 – епистоларен исторически роман за император Октавиан Август.
Макар последната му книга да излиза преди повече от 50 години, Уилямс изживява ренесанс около 2013-2014, когато читателите преоткриват книгата, определяна от множество като: „перфектния роман“ – Stoner. Произведението потъва в забвение, още през 60-те, но благодарение на социалните медии изгрява като Феникс.
Butcher’s Crossing / Бъчърс Кросинг
Новаторски поглед към уестърн жанра. Мрачен, кървав, рационален отговор на романтизма. Историята започва и завършва в измисленото градче Бъчърс Кросинг, Канзас, в началото на 70-те години на 19 век. Уил Андрюс решава да напусне Харвард и богатото си семейство, за да се впусне в приключение. Младежът финансира последната голяма експедиция за лов на бизони, чийто лидер е суровият ловец и планинар Милър.
Книгата е шамар в лицето на мечтателите и сантименталистите. Андрюс се преражда, пред очите ни. Нежната му, бяло-розова кожа изгаря от слънцето, потъмнява, покрива се с мазоли, втвърдява се. Цялата му бебешка мекота се стопява, а с нея и вярата в романтичните поеми, които възхваляват неопитомената природа. Наивното момче очаква, че живописната красота на дивото ще го вдъхнови, освободи и въздигне, над баналността на градския живот. Реалността е различна. Природата нехае за речите на Емерсън, тя не познава Гьоте, не знае кой е Уитман. Тя просто е. Поредица от неща, които умират или искат да те умрат.
Джон Уилямс прави брутален, саркастичен, даже циничен ремонт на уестърн жанра, който до този момент е романтизирана митология. Историята на младия герой, който отива в дивото, „за да открие себе си“, е и алегория за Америка.
Stoner / Стоунър
Какъв чук от думи. Уилямс разглежда теми като: произход и класа, амбиция, и кариера, приятелство, и предателството, любов, и брак… как ги проваляме и как ни провалят.
Пътят на Уилям Стоунър започва от дълбоката американска провинция и фермата на родителите му. Скромни, тихи, напукани като земята човеци, които живеят самотен, цикличен живот, „сякаш е миг, който трябва да изтърпят“. От най-ранния момент, който си спомня, Стоунър знае, че той – животът, е дисциплина, поредица от задължения.
През 1910 момчето – по случайност и само защото баща му позволява, попада в университета. Трябва да учи агрономство, но по случайност и защото сам иска, става студент във факултета по Литература, на не голям, не малък, не важен, но не лош университет. Стоунър ще открие магията на думите, а също, че в тялото му има неизчерпаем запас от достойнство.
Още в първите три страници става ясно, че четете писател майстор. Думите се леят – просто и елегантно, без излишество, без претенция. Заедно пътуваме по течението на един посредствен живот. Стоунър не е гений, не е велик поет или любовник, не е смел войн, атлетична звезда, революционер или победител. Стоунър е потресаващо обикновен – като нас.
Постоянно си мислех за Стивънс, героят на Антъни Хопкинс в The Remains of the Day 1993 (Остатъкът от деня), по романа на Казуо Ишигуро. Обикновен мъж, чието сдържано поведение, прикрива богат вътрешен живот, отдаден на лоялността и дисциплината.
Стоунър осъзнава, че смисълът на живота му не е в титлите, постовете, визитните картички и радостта, че e покорил върха, смачквайки другите. Смисълът е в насладата от ученето. Той е стоик, който демонстрира тихата сила на човешкия дух.
Героят се отличава със своята почтеност. Той остава верен на моралния си компас дори, когато бурята му поднася бреговете на лесния успех. Стоунър жертва личното си щастие в името на принципите си. В един безпринципен свят, това ни възхищава.
Уилямс създава велик характер, съразмерен с Атикус Финч от „Да убиеш присмехулник“, на Харпър Лий или Елизабет Бенет от „Гордост и предразсъдъци“, на Джейн Остин.
Авторът вижда живота такъв, какъвто е, без заблуди, но и без отчаяние. И в двата романа главните герои са млади, кротки мъже, които се решават да напуснат познатото, сигурно място, за да отидат в ново и непознато. Там се сблъскват с жестокости, брутални съперничества или фино предателство, за да открият нещо, което споделят. Човешките стремежи за успех водят до разочарование и празнота, а естественият ни край прави всички падения, и триумфи нищожни.
Заклет пушач Джон Уилямс умира от емфизема, през 1994 и почти веднага е забравен от читателите. Приживе е попитан: Какъв е смисълът на литературата? Боже мой – възкликва той – да четеш без удоволствие е глупаво.
Свързани публикации: