Кой е любимият ви герой?

Всяка история има нужда от своя герой…

Преди време, да не кажа преди девет години, в пост озаглавен Националният герой споделих тезата, че в българското соц кино има два типа герои. Два типа мъже, които дефинират националната представа за „човек“ – Льольото и Тарикатът.

Но героите могат да са много повече от това. За древните „герой“ е човек, който успява да направи нещо толкова необикновено, изключително и нечуто, че постига безсмъртие, оставайки завинаги в паметта на народа. 

Te са бързи, смели, сръчни, a понякога и умни. Те са портрети на най-доброто, на което сме способни. 

Различни теории класифицират типовете герои. Може да ги поделяме литературно на епически, трагически или байронови. Можем да ги разделяме юнгиянски на сенки, магьосници или владетели. Аз ще започна с по-малко любимите ми герои. 

Любовникът

Oсновната цел на този герой е да прелъсти, съответно – да угоди, за да бъде харесван. Той или тя обективизират света в името на удоволствието. Отдават се на хистерията на желанието.

Най-големият страх на такива герои е да останат незабелязани. Самотата е смъртоносна. Това ги прави кекави, парадоксално импотентни. Единственото, което мога да изтръгна от мен е съжаление, ако не презрение.   

Невинният

Юнг би нарекъл този герой Детето. Основната му характеристика е наивността. 

Той или тя гледат света през големи розови очила. Основната цел е постигането на щастие. Това автоматично прави този герой скучен – поне за мен. 

Бунтарят

Kласически образ за американското кино, но и за френското от 60-те и 70-те. 

Може да е революционер, но най-често е юноша с подивели хормони. Анархист, който иска да срути всичко, без да знае какво ще прави после. Това са хора, които имат проблеми с границата. И често се изживяват като жертви – на системата, обстоятелствата, съдбата, боговете. Много хора ги намират секси и готини. Защото са. 

Авантюристът

Започва да става по-топло. Изследовател, пътешественик, скиталец и друмник, този герой е воден от любопитството и жаждата за приключение. 

Любим герой на всяко момче… и по-готините момичета. Причината е, че типажът е свободен, автономен. Сам си е шеф. И може да отиде „накъдето му видят очите“. Индиана Джоунс не е първият такъв образ, но архетипно се загнездва в паметта ни. 

Воинът

Познат от гръцката митология като „епическия герой“. Гилгамеш, Ахил и Херкулес, Беоулф, крал Артур, Крали Марко, да добавим Супермен – специални хора. Често не-хора, а полубогове. Дарени с легендарна сила и издръжливост, стоманена воля, бездънна храброст. Те са ултра-кул. Прототип за контрол, компетентност, сигурност, победа. Те са зенитът. Всичко, което желаем, всичко, което мечтаем. 

Едновременно с това, този образ може да ни дотежи с голямото си его, авторитарния си поглед към света, арогантността си. Историята става предвидима, ако героят няма минуси. Ако стане Мери Сю.

Шутът 

Най-добрият ми приятел в гимназията беше шутът на класа. 

Един от любимите ми герои е Бъгс Бъни. Шегаджия, комик, а понякога измамник, Шутът се опъва на статуквото. Но за разлика от Бунтаря го прави по позитивен начин, използва хумор, а не пръчки динамит.

Класическият герой

Люк е селско момче, което живее в трета глуха. Фродо Бегинс e хобит, който живее в дупка. Уилям Уолъс джапа в калта на Шотландия. Джон Маклейн е дюстабанлия, който отива на коледно парти. Кларис Старлинг е невзрачна студентка. Елън Рипли буквално е пътник. Роки – загубенякът на квартала. Роджър Торнхил е със сбъркана самоличност. 

Нормални хора, които са поставени в ненормални обстоятелства. Имено защото не са супергерои, не са богове или магически фактори, можем да се свържем с тях бързо и силно. Те са надежда. Надеждата, че ще оцелеем. Не просто ще оцелеем, но ще живеем с достойнство. Надеждата, че и ние можем като тях.

Един от интересните е Мартин Ригс, героят на Мел Гибсън в поредицата Lethal Weapon (Смъртоносно оръжие). Макар да се държи като Шут, да е шумен, забавен, палячо и шегаджия, той е – ницшеански герой.

Войната във Виетнам и смъртта на съпругата му го кара да осъзнае празнотата на битието. Да, Ригс владее карате и стреля отлично, но също е в тежка депресия. Срещата с бездната буквално го прави суперчовек в смисъла, който влага Ницше. Издига се отвъд баналността на делничното, отвъд светските тревоги. Живее в каравана, не му пука как е облечен… воден е от собствения си морал. Той е на границата да бъде… 

Антигерой

Егоист, циник, пияница и наркоман, лъжец, крадец, измамник, използвач, побойник, хищник, почти злодей. Антитеза на класическия герой.

Това е душа, която не се е отдала напълно на тъмната страна. Душа в двубой между добро и зло. Битка, която е мъчителна. Антигероят винаги запазва някакъв етичен кодекс. В неговия микрокосмос все още има лъч светлина. Дава ни очакването за морален изгрев. 

Детективът

Детективът е търсач. Ако Авантюристът иска да избяга отвъд границите, а Бунтарят иска да ги разруши, то Детективът се опитва да ги поправи. Той или тя търсят ред в хаоса, техният работодател е реалността. 

Детективите са организирани и любопитни. Те са отлични събеседници. Говорят добре, но и са будни слушатели. Те са съсредоточени, наблюдателни, съзерцателни, прозорливи. Вярват в доброто – дори ако са циници. Те са фар към истината. 

Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, Сам Спейд, Томас Магнум, Дик Трейси, Пери Мейсън, Филип Марлоу, мис Марпъл, Франк Коломбо, Монк. Независимо как се казва любимият ви детектив, той или тя са сплотени от самотата. Нещо общо между читателите и детективите е, че имат нужда да са сами. Те приветстват самотата. А това често ги прави странни, когато са в компания.  

Имаме нужда от героите. Те ни развличат в добри времена и ни подготвят за лошите. Помагат ни в премеждието, което наричаме живот. 

Свързани публикации:

21 незабравимо представени герои

Как биха гласували любимите ви супергерои?

Кой е най-добрият Шерлок Холмс?