Точно преди 10 години написахме, че творчеството е мъртво. Защото оригиналните сценарии са паднали под 25%. Това беше преди 10 години. През 2020 купените оригинални сценарии в Холивуд са 25. Не 25%…. 25 броя.
Още няма официална статистика за миналата 2023 година. Aко съм броил правилно, от топ 100 американски заглавия около 12% са оригинални. Всичко друго е продължения, преразкази, преправяния, предговори, пролози и преамбюли. Ако махнем биографиите, оригиналните истории ще са още по-малко. Може би четири-пет заглавия.
Преди три години написахме, че технологиите прецакват филмите. Имахме предвид влиянието им върху мозъка на зрителя. Дори преди една година не можехме да предречем въздействието на изкуствения интелект (A.I.). Никой не можеше, даже хората работещи по него.
Първите видео кадри създадени от A.I. бяха грозни, уродливи и нескопосани.
Година по-късно качеството е плашещо по-добро. Да. Ако се вгледате, ще откриете грешки. Технологията все още не може да прави човешки ръце. В това има нещо поетично. А също, мимическите мускули са трудни. И биологичните обекти се движат странно особено, ако са повече.
Но година по-късно, тя – технологията, е напреднала с десет. Кадрите с пейзажи – без хора, са „истински“. За да „заснемете“ внушителни полети над морета и океани, равнини, гори, и планини, не ви трябва режисьор, фотограф, оператор, арт директор, монтажист, шофьор, пилот… или друг човек. Не ви трябва даже дрон. Нужна ви е клавиатура.
Това дава велики възможности, но също ликвидира Pixar. Всички художници, аниматори, осветители, оператори, кинематографи, гримьори, фризьор, шивачи, сценаристи, актьори, специалистите по визуални ефекти. Студията за звукозапис, рекламните агенции, архитектите и визуалистите, журналистите, блогърите, влогърите, даже порно изпълнителите. Как сега ще си купуват наркотици?
Ликвидира и хора, които преди година се подиграваха на страховете на изброените: 3D-истите, CGI-инженерите, моделистите, текстуристите, програмистите, UX дизайнерите. Ще убие всички студия за електронни игри. Пичове, нещото работи без вас. Казвате му какво искате и „то“ го прави. Няма нужда от творчески екипи в Купертино и Лондон, „работници” в Делхи, и Дака. „A.I., генерирай ми три нови финала на „Хари Потър“. Направи трейлъри за всеки един от тях.“ Скоро.
Като дете четях Айзък Азимов и Артър Кларк. Съответно, тяхната представа за технологиите беше и моята. Мислех, че смисълът на „роботите“ е да освободят човека от тежката, трудната, опасната, убийствената работа. За да може човекът да се посвети на литературата, изкуството и науката. На екскурзии до Луната. Мислех, че 21 век ще е век без деца миньори, шивачи, копачи, чистачи. Светъл и чист век, без болести, войни и робство. Всички ще имаме здрави, бели зъби и няма да бършем прах, да мием чинии, да умираме от недохранване.
Технологията не само че не реши тези истински проблеми, но тя се опитва – и успява, да елиминира всичко свързано с творчеството. С използването на фантазията, очите и ръцете, които още не може да моделира. Но утре ще може.
В следващите няколко години работа ще имат водопроводчиците, лекарите, психолозите, психиатрите, терапевтите, адвокатите и съдиите. Няма да се откажем от възможността да отидем до тоалетната вкъщи и после да си измием ръцете. Няма да избегнем болестите. Но ще има безработица, отчаяние и депресия, заедно с големи дела за авторски права. Тези хора ще имат работа, докато и те станат излишни. Жанрът не се очертава утопия, ще бъде дистопично.
Свързани публикации:
Ей, не трябваше ли да сме по-умни?