„Всички имаме машини на времето. Тези, които ни връщат назад са нашите спомени.
А тези, които ни носят напред са мечтите ни.“
Хърбърт Уелс, автор на „Машината на времето“, 1895
Имам спомен, че „Пожелахте да видите“ беше предаване по държавната телевизия. Е, миналата седмица нашият читател POW R TOC H ни препоръча филм. Днешната класация е вдъхновена от него. Нещо като „Пожелахте да гледаме“.
Филмът е Triangle 2009 (Триъгълник) и е увлекателен. Млада жена отива на круиз с група приятели. През цялото време, тя не може да се отърси от усещането, че нещо не е наред. Яхтата навлиза в Бермудския триъгълник, което провокира поредица от свръхестествени събития.
Хърбърт Уелс прави пътуването във времето „модерно“. Но десетилетие преди него Марк Твен публикува една от най-любимите ми детски книги – „Един янки в двора на крал Артур“. Но четири десетилетия преди него Чарлз Дикенс изпраща Ебенизър Скрудж на пътешествие във времето. Но две столетия преди него китаец пише роман, в който героите могат да прескачат във времето, чрез огледала и нефритени портали.
Пътешествията във времето работят рядко за мен. Концепцията дава фантастични възможности. Ще се насладя на история, която изпраща съвременен човек в Средновековието, където е признат за велик магьосник, защото носи запалка.
Но реагирах негативно на Tenet 2020 (Тенет). Проблемът е, че последният не е магически, а е реален. Катастрофираш челно в парадокс, когато правиш „реален“ филм за времето. Ако загубиш нишката на здравия смисъл, ще загубиш и зрителя.
Преди да започнем – хронологически, трябва да спомена Primer 2004, който не ми е любим, но е златен стандарт. „Машината на времето“, но написана от физици и инженери. Шейн Карут иска да създаде максимално реалистичен филм по темата. Почитателите казват, че „това е НАУЧНАТА фантастика такава, каквато трябва да бъде“. Нещо, което те предизвиква интелектуално, налага на мозъка да си играе с различни теории, изисква съсредоточаване – даже няколко гледания, за да получиш възнаграждение.
Primer 2004 е твърде заплетен и неразбираем. Може би надвишава IQ потенциала ми, което не е парадокс, но е възможно.
The Time Machine 1960 (Машината на времето)
Има няколко адаптации на първия научнофантастичен роман на Хърбърт Уелс. Писателят успешно запалва широката публика с идеята, за конструиране на превозно средство, което позволява на водача си да пътува целенасочено и избирателно в „четвъртото измерение“. 64 години по-късно, филмът изглежда наивен – като продукция, но посланията му са актуални. А повечето актьори имат много по-добра дикция от съвременните си колеги.
В навечерието на новия (20) век четирима приятели и джентълмени гостуват на младия изобретател Джордж Уелс. Той ги шокира, когато им разказва за машина, която може да пътува във времето. Пътникът посещава хора, от далечното бъдеще. Те наричат себе си елои. Красиви, руси и синеоки, те живеят в свят без болести, без старост, без жажда и глад. Но също – без закони, без традиции, без книги и познание, без критично мислене.
Time Bandits 1981 (Бандити във времето)
Приключенско фентъзи, написано и режисирано от Тери Гилиъм и няколко приятели от Монти Пайтън. Първият от три филма, които Гилиъм ще нарече „трилогия на фантазията“.
Идеята би харесала на всяко дете. Момче, което обича историята, се присъединява към група джуджета, които мародерстват различни епохи. Как се появяват джуджетата? Може би с квантов ускорител? Не. Те изпадат от гардероба в стаята му.
Terminator 1984 (Терминатор) / Terminator 2: Judgment Day 1991 (Терминатор 2: Денят на страшния съд)
Цялата поредица, която включва филми, ТВ сериал, YouTube шоу, игри, комикси и романи, зависи от две идеи. Първата е Скайнет – военната система с изкуствен интелект, която решава да избие всички хора. Втората е пътуването във времето.
Филмите, които си заслужават са първите два. Не ви забранявам да гледате другите, но не са добре прекарано време.
Back to the Future 1985 (Завръщане в бъдещето) / Back to the Future Part II 1989 (Завръщане в бъдещето II)
И в тази поредица първите два филма са от значение. Марти Макфлай, тийнейджър от 1985, е изпратен обратно в 1955. Пътуването е възможно, заради кола-машина на времето, която е изобретена от луд професор.
Робърт Земекис и Боб Гейл сътворяват темпорален оксиморон, който оставя отпечатък в настоящето. Повлиява появата на скейтборд субкултурата, прави мейнстрйм електронните часовници, маратонките Nike и бельото Calving Klein.
Вдъхва живот на продукции от 21 век: Rick and Morty 2013- (Рик и Морти), Ready Player One 2018 (Играч първи, приготви се), The Adam Project 2022 (Проектът „Адам“). Поредицата е цитирана в над 100 други филма и сериала. Истинското й постижение е, че представя сложни научнофантастични концепции, но по начин разбираем дори за децата.
The Navigator: A Mediaeval Odyssey 1988 (Навигаторът)
По време на втората чумна пандемия, в средата на 14 век, жителите на малко английско селце са сковани от ужас. Новините, които достигат до тях, са за Черната смърт, изпратена от дявола, която обкръжава селцето им и ги обрича на смърт.
В опит да се предпазят от заразата, те разчитат на виденията на Грифин. Момчето вижда в сънищата си, че трябва да се прокопае тунел, който стига до обратната страна на Земята. Там има огромна, бяла църква. Ако мъжете успеят да положат кръст на върха й, те ще спасят всички. Група смелчаги намират най-дълбоката пещера, слизат на дъното и започват да копаят. Скоро достигат до нова земя, която в наше време е известна като Нова Зеландия.
Сценаристът и режисьор Винсент Уорд ражда идеята си, да изпрати средновековни селяни в бетонна джунгла от 20 век, след като се озовава в средата на немски аутобан. Това стресиращо изживяване, той комбинира с репортаж за двама племенни жители на Папуа Нова Гвинея и реакциите им, когато са транспортирани до град в Австралия. В началото филмът е замислен като комедия, но в процеса на създаването си става сериозна алегория за вярата, цивилизацията, въображението и страховете ни.
Groundhog Day 1993 (Омагьосан ден)
Кисел метеоролог (Бил Мъри) е изпратен да отрази местна традиция в провинциално градче. Той попада във времеви обръч. Обречен е да прекарва остатъка от вечността на едно и също място, гледайки как едни и същи хора правят едно и също нещо – всеки ден.
Сценарият, на Дани Рубин, е цинична, мрачна история. Бил Мъри знае това и е в постоянна битка с режисьора Харолд Рамис, който иска да е „по-смешно“. Рамис е прав, комедията се превръща в боксофис хит.
Заглавието на филма става идиом на английски език, който означава повтаряща се, монотонна ситуация. Филмът има десетки, ако не стотици копия. Сред тях са: Run Lola Run 1998 (Бягай, Лола), Naken 2000 (Гол), Click 2006 (Щрак), Gruesome 2006, 12 Dates of Christmas 2011, The Infinite Man 2014, Before I Fall 2017 (Преди да падна), Palm Springs 2020 (Палм Спрингс), The Map of Tiny Perfect Things 2021 (Още един романтичен омагьосан ден). И още, които ще видим по-долу.
Demolition Man 1993 (Разрушителят)
Филмът има гениално предчувствие. Преди 30 години предугажда неща, които ни се случват днес.
Demolition Man 1993 предлага друг научнопопулярен начин за пътуване в бъдещето. Главният герой се събужда след 40 години, без да е остарял и с ден, благодарение на криоконсервацията. Концепцията не е нова. Съхраняване на тела в контейнер, пълен с течен азот и неясно какви други химикали, се използва в множество фантастики, като метод за пътуване във времето и пространството. От Planet of the Apes 1968 (Планетата на маймуните) и Alien 1979 (Пришълецът), през Forever Young 1992 (Вечно млад), Pitch Black 2000 (Пълен мрак), Avatar 2009 (Аватар), и Pandorum 2009 (Пандорум), до The Time Capsule 2022 (Капсула на времето).
Twelve Monkeys 1995 (Дванайсет маймуни)
Отново Тери Гилиъм, който прави своя версия на френския кратък филм La Jetée 1962, но също реверанс към Алфред Хичкок.
Брус Уилис е пътешественик във времето, който щъка напред-назад, за да спре вирус, който унищожава 98% от населението на планетата. Има ТВ римейк, под формата на сериал с 47 епизода.
Early Edition 1996-2000 (Утрешен вестник)
Ще направя изключение, но като споменаваме сериали – бях зарибен по този в края на века.
Гари Хобсън, нормален гражданин на Чикаго, започва да получава вестник „Чикаго Сън-Таймс“ един ден, преди да е публикуван. Гари започва да използва тази информация, за да помага на хората. Макар да прилича на It Happened Tomorrow 1944 (Случи се утре), фентъзи филм с вестник, сериалът не е негов римейк. Ролята лепва на Кайл Чандлър, един от най-лесните за харесване американски актьори.
Pleasantville 1998 (Плезънтвил)
Дейвид и Дженифър са брат и сестра, гимназисти от 90-те. Те постоянно се карат за дистанционното на телевизора, което чупят. Майсторът, който идва, им подарява дистанционно, с което те могат да посещават света на черно-бял ситком, който се развива през 50-те.
Не съм сигурен, дали това е чисто пътуване във времето, или е друг трик, който е популярен през 80-те и 90-те – „засмукани от телевизора“. Може да е и двете, но и в двете е отличен филм.
Frequency 2000 (Пряко включване)
Далеч е от шедьовър и дори е свръхсантиментален, но този научнофантастичен трилър предлага интересна идея. Епохално слънчево изригване предизвиква феномен, който свързва радиочестотите на 1969 с тези през 1999.
Нюйоркско ченге успява да се свърже с баща си, който умира 30 години по-рано. Двамата започват да променят настоящето. Филмът има ТВ римейк, сериал с 14 епизода, а също корейски и японски преразкази.
The Butterfly Effect 2004 (Ефектът на пеперудата)
Мъж, който страда от бели петна в паметта си, открива, че може да се връща в миналото си, за да го променя. Когато прави това обаче, той променя животите на хората около себе си. Филмът е продуциран от сценариста на Frequency 2000, Тоби Емерих.
Главният герой чете „Гръмна гръм“, на Рей Бредбъри, по време на една от ретроспективните сцени. В разказа група хора пътуват милиони години в миналото, за да ловуват динозаври. Един от тях стъпва върху пеперуда и я убива, което драматично променя бъдещето.
The Butterfly Effect 2004 адски ми прилича и на японския The Girl Who Leapt Through Time 2006 (Момичето, което пътува през времето), който е базиран на роман от 60-те. Героинята започва егоистично да променя живота си към по-добро, докато не забелязва, че проваля животите на всичките си приятели. Американският филм има четири алтернативни завършека, които са пуснати в DVD версията. В най-бруталния от тях, главният герой се завръща в утробата на майка си, за да се задуши с пъпната връв. Hardcore!
Déjà vu 2006 (Дежа вю)
Дензъл Уошингтън е федерален агент, който се връща назад във времето, за да предотврати терористична атака в Ню Орлиънс и спаси жена, в която се влюбва.
Дълго време déjà-vu е доказателство за прераждане и спомени от отминали животи. Днес предполагаме, че чувството се дължи на моментен химичен дисбаланс. Когато реалността бъде обработено от част на мозъка, която по принцип се грижи за спомените, тогава получаваме характерния привкус на вече изживяно.
Idiocracy 2006 (Идиокрация)
Това е култов комедиен прочит на „Машината на времето“, от Хърбърт Уелс и „Прекрасният нов свят“, на Олдъс Хъксли.
Джо е средностатистически мъж от 20 век. Той се събужда 500 години в бъдещето, след провален експеримент за хибернация. Озовава се в общество, което е доминирано от тоталното затъпяване, предизвикано от технологиите. Хей, живеем в бъдещето!
Timecrimes 2007 (Престъпления във времето)
Докато се крие от опасен преследвач, мъж попада в машина на времето и се връща час назад. Следва поредица от бедствия, които се превръщат в парадоксален кошмар.
Макар да е евтин, испанският филм е куриозно философско изследване на свободната воля. Според създателите, ние имаме свободна воля, но единствено в рамката на собственото ни възприятие. Можем да влияем на неща, които не са се случили пред/за нас, но ако сме свидетели на случилото се – не можем. Тогава сме само зрители, пасивни участници. Нещото, което си мислех, докато гледах, е: Коя е първата нишка, която стартира целия процес? Което е равностойно на въпроса: Кое е началото на кръга?
Source Code 2011 (Първичен код)
Капитан Колтър Стивънс (Джейк Джилънхол) се събужда, за да открие, че е част от експериментална правителствена програма. Тя позволява вселяването в чуждо тяло, 8 минути преди да умре.
Филмът е много добър, поне до края си, който е в нашата класация за тъп край.
Midnight in Paris 2011 (Полунощ в Париж)
Георги Господинов, Харуки Мураками и Казуо Ишигуро, Дани Бойл, Ричард Линклейтър, Спилбърг… Редица творци са фиксирани в носталгията. Дали защото носталгията е добър маркетинг, дали защото искат да я разберат, дали защото сами искат да се сгушат в нея.
Това е носталгичен трактат на Уди Алън. Със силата на носталгията, начинаещ писател се пренася във времето, за да срещне Хемингуей, Франсис Скот Фицджералд, Гъртруд Стайн, Т. С. Елиът, Ман Рей, Коул Портър, Дали и Бунюел.
Looper 2012 (Убиец във времето)
Оригинален и провокиращ мисълта научнофантастичен хит на Райън Джонсън.
Мафията убива хора, като ги връща обратно във времето. Джоузеф Гордън-Левит е Джо, наемният убиец в миналото, а Брус Уилис е неговата остаряла версия от бъдещето. Зигзаг от сюжетни завои, които водят към истинското забавление.
Predestination 2014 (Предопределен)
Писали сме няколко пъти, за този супер подценен филм. Австралийски трилър-фантастика с Итън Хоук и феноменалната Сара Снук. Базиран е на разказа „Всички вие зомбита“ от Робърт А. Хайнлайн.
Хоук е темпорален агент, който пътува във времето в преследване на терорист.
Edge of Tomorrow 2014 (На ръба на утрешния ден)
Изразихме адмирации и пълна подкрепа – още в премиерната седмица. Но Prozekcia не е глобално влиятелна и не можахме да спасим филма от финансовия крах, който преживя в киносалоните. Незаслужена съдба, защото е фантастичен спектакъл.
Съчетание от пътуване във времето и нонстоп екшън с Том Круз и Емили Блънт, които се раздават от сърце. Специалните ефекти, звукът и дизайнът са отлични.
Arrival 2016 (Първи контакт)
12 извънземни кораба кацат на различни места по Земята. Всяка посетена страна мобилизира военните си сили и най-добрите си умове, които да влязат във връзка с извънземните.
Филмът има черен колан по фантастика. Толкова е як и пълен с научни теории, които обяснихме в ревюто. Обратът, който издава и края, е че извънземните не възприемат времето линейно – като нас, а могат да виждат бъдещето, чрез силата на езика си. Философският въпрос е: Бихте ли избрали бъдещето, ако знаете какво е предначертано да бъде?
A Day 2017 (Безкраен ден)
Интелигентна корейска вариация на Groundhog Day 1993.
Баща изживява отново и отново деня, в който умира дъщеря му. Мъжът се опитва да я спаси всеки път, докато не разбира, че всичко е следствие на собствените му грехове, но също е възможност за изкупление. Филмът е конструиран като трилър, но с вплетени азиатски елементи като карма и мелодрама.
А това са няколко резерви:
Технически Coherence 2013 (Свързаност) е за раздвояване на пространството и теорията за наличието на паралелни светове. Но времето си е част от пространството. Interstellar 2014 (Интерстелар) е повече сантиментална хипотеза за времевата координата и взаимодействието й с гравитацията, отколкото пътуване напред-назад из отминали епохи.
Писали сме и за:
Свързани публикации:
Чуден списък! 🙂
И аз съм фен, но за съжаление малко си заслужават. Съгласен съм с почти всичко… Primer го изгледах с много мъка, и ме накара да се почувствам..тъп. Не съм съгласен за Looper, който намирам за всичко друго (най-вече посредствен и предвидим), но не и за интелигентен. Не бях чувал за корейския, ще го гледам с удоволствие… някой ден. 🙂
Колкото до Triangle, много се чудя, защо са избрали това заглавие (може би грешен маркетинг). Мисля, че този филм не е толкова за бермудски триъгълник…Според мен, каката беше утепала детето си, а този loop беше нейния ад, който тя упорито отказва да напусне (мита за Сизиф, къде акцентираха на кораба, който пък се казва Еол -древногръцки бог на ветровете).Даже накрая таксиметровия(лодкаря) и казва „никой не може да направи нищо повече, за това дете“, но тя пак тръгва отчаяно в същата посока… , а след това когато се събужда, го лъже на призива му да се върне. Има още много подробности, ама нямам… 🙂 време, да го гледам още няколко пъти. Както и да е, благодаря! 🙂
@POW R TOC H И аз благодаря