Краят – твърде къс, твърде дълъг, твърде щастлив, твърде нещастен, твърде отворен, твърде затворен, твърде предсказуем, твърде невероятен, твърде буквален, твърде абстрактен, абсурден, шокиращ, френски. Краят – презаснеман, прекрояван, премонтиран, аплодиран и освиркван – винаги неизбежен.
Изкуството на края е по-трудно от изкуството на началото. Днешният подбор от филми го доказва. Филмите са увлекателни, вълнуващи, носители на награди. Но краят им е тъп, защото…
**Spoiler Alert!** Crucial elements are about to be revealed!**
Предупреждаваме, че този пост разкрива края на филмите. Под всяко филмово заглавие сме сложили постер или снимка от конкретния филм, за да ви дадем възможност да скролирате навреме, ако не сте гледали филма.
Source Code 2011 (Първичен код)
Хубавият край – остават 25 секунди преди мозъкът на главния герой, капитан Колтър Стивънс (Джейк Джилънхол), да бъде изключен от машините, кабелите и програмата наречена Първичен код. Той целува красивото момиче във влака, всичко застива – времето, мястото, добрите хората. Камерата бавно, тихо се отдалечава в миг изпълнен с пълно щастие и блаженство. Последният миг от живота на капитан Колтър Стивънс. Финални надписи.
Тъпият край – Правите фокус група (сигурен съм) и я питате дали този финал й харесва. Тя казва – не. Зрителите, сред които домакиня от Айова и сержант от Мичиган, казват, че искат да видят героя жив и здрав. След скандал с продуцента оставяте вашия хубав край, но добавяте още 15 минути сладникавo-сиропиранa-объркваща блудкавост. Това е край, който Дейвид Боуи не би харесал. Важно е, защото е татко на режисьора и като такъв трябва да го напляска, докато му обяснява за компромиса и влиянието му върху артиста.
The Lord of the Rings: The Return of the King 2003
(Властелинът на пръстените: Завръщането на краля)
Фродо унищожава пръстена, мисията е изпълнена, светът е спасен. Край. Но, не! Идват гигантски птици, които взимат Фродо и Сам, двамата другари летят към залеза. Край. Но, не! Връщаме се при елфите, където Арагон бива коронясан…Сватба… Целувка… Заря… Край! Но, нееее! Фродо се сбогува с останалите хобити… прегръщат се… целуват се по русите главици на забавен каданс… Хомо край? Нееее! Фродо се качва в лодка и поглежда назад… на забаааавен кадааааанс… Крааай? Тц! Фродо тръгва с лодката към изгрева, красив скрийнсейвърски момент… Край…
…Но НЕЕЕ! Сам се прибира вкъщи, детенце се затичва в прегръдките му… Е, край де! Фродо говори от отвъдното… О, я свършвай вече!!!!
500 Days of Summer 2009 (500 дни със Съмър)
Романтична комедия, която дори аз харесвам, защото е комедия и е романтична. И защото играе Зоу Дешанел, която обичам, но мразя края.
Том (Джоузеф-Гордън Левит) е преживял Лято (Зоуи Дешанел), поел е контрол над живота си, вече е себе си, което е дефиниция на щастието. Усмихва се. Финални надписи.
– Или пък …
– К’во?
– Можем да го направим още по-добре – знам как!
– Я?
– Значи, пича отива на интервю за работа и този път сме сигурни, че ще му я дадат. Докато чака да го приемат…
– Чакай, чакай! Сещам се, става много хубаво… се запознава с момиче!
– Да, да много по-секси момиче!!
– Да и умно, сериозно момиче!!!
– Стой, стой!!! Знам как да го направя ге-ни-ал-но! Той я пита как се казва. И оh, Fuck! Тя се казва Есен.
– Ебати, тъпия край!!!
Contact 1997 (Контакт)
Фантастичен научно-фантастичен филм. С фантастична Джоди Фостър, която е астроном търсещ контакт с извънземни цивилизации. Фантастично е, че Матю Макконъхи играе съветник на президента и то за неща различни от фитнес и позиране гол до кръста.
Робърт Земекис майсторски градира очакването, вълнението, нетърпението за кулминацията, когато контактът ще се реализира и ще видим извънземните. И ето ги! Те се появяват! … като починалия баща на главната героиня, който иска да и каже, че я обича. OMG! WTF!
Law Abiding Citizen 2009 (Смъртоносен противник)
Е кълбо от нерви в лапичките на коте надрусано с валериан. Точно, когато си мислите: “Знам какво става!” – нишката ви оплита още повече. Всичко води към един възможен изход – Класика! Но после идва краят – разочароващ, бъзлив, страхлив, безхарактерен, нефелен, ялов, посредствен, политически коректен, скучен, празен, убийствен за потенциала на целия филм.
И това е така, защото първите 90 минути зрителите са се идентифицирали с “лошия” Клайд (Джери Бътлър), защото той има същност, мисия – вяра. И защото библейската справедливост е на негова страна. Режисьорът е направил нещо прекрасно – антигероят е станал герой.
Но в последните 15 минути режисьорът се втурва да ни убеди, че трябва да ни е грижа за “добрия”, слабо изграден и изигран герой – Ник (Джейми Фокс).
Клайд се опитва да научи нещо Ник, че системата не работи, че е покварена, несправедлива, корумпирана и този урок трябваше да бъде даден. Филмът трябваше да продължи жестоко, анархично, логично. Ник не спасява света, а сам – инцидентно го взривява. Неговата гордост, нарцисизъм, еготизъм и самозабрава детонират бомбата, която отнася във въздуха общината, кмета, съветниците, лобистите, чиновниците, полицията, прокурорите – цялата шибана прогнила система.
Тогава щях да знам името на режисьора – както и вие, защото щеше да създал нещо оригинално и различно, нещо смело и с характер.
Castaway 2000 (Корабокрушенецът)
Я, втори филм на Робърт Земекис. И дори по-хубав от първия. Апропо, знаете ли, че пълното заглавие на Робинзон Крузо от Даниел Дефо е: „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал двайсет и осем години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“?
Накратко – Castaway е същото, но като махнем пиратите и добавим топка за волейбол. Сигурен съм, че си спомняте филма до естествения му край – спасяването на Том Ханкс. Надявам се, че сте забравили пипкавия, туткав и мъчителен момент, когато филмът се изражда в любовна драма.
Заглавието на Даниел Дефо е непълно, трябвало е да добави: “…а ако нямате време за пирати не го връщайте при бившата му приятелка, която сега се е оженила, има мъж, деца и живот, но все пак – по-добре го разкажете с пирати.”
А. I. 2001 (Изкуствен интелект)
Ствън Спилбър е направил велики филми с извънземни, с акули, с динозаври, с пирати, с войници, с тайни агенти, с нацисти, но преди всичко с извънземни. Защо му трябваше да събира последните с Пинокио?
Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull 2008
(Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп)
Ствън Спилбър е направил велики филми с извънземни, с акули, с динозаври, с пирати, с войници, с тайни агенти, с нацисти, но преди всичко с извънземни. Защо му трябваше да събира последните с Индиана Джоунс?
Signs 2002 (Следите)
М. Найт Ша-я-ла-ман е толкова добър в разказването на тайнствени и зловещи истории. Има обаче един проблем, почти никога не знае как да ги свърши. Signs 2002 е пример. Хичкок би ръкопляскал на играта, атмосферата, темата, съспенса, но би освиркал края.
– Много як филм! Земята е нападната от извънземни. Те завземат цялата планета. Унищожават човешката инфраструктура. Но се изправят пред две трудности. Въпреки че имат пръсти – не могат да отварят врати. И са смъртно алергични към… вода.
– А?!
– Да, бе – мрат ка’т пилци. Пръскаш ги и се гътват.
– А виждаме ли ги накрая?
– Виждаме едно от тях… Ама, щеше да е по-добре да не го.
– И?
– И извънземно изстрелва отрова.
– От някаква голяма пушка ли?
– Не от пръстите. И сина на главния герой я вдишва, но всъщност не я, защото има астма, а брат му…
– Чий брат?
– На Мел Гипсън… Та, брат му спасява всички с удар от бейзбола.
– Пребива извънземното с бухалка?
– Не, бе! По-логично – батира чаша вода към него и всъщност… така… така доказваме… че.. има… Бог!
– О_о ???
Planet of the Apes 2001 (Планетата на маймуните)
Марк Уолбърг се измъква от Планетата на маймуните и се връща… в бъдещето…. не, не в миналото… не, не ъ-ъ-ъ-ъ… някъде… различно от Планетата на маймуните и там… е същото… като на Планетата на маймуните…
Schindler’s List 1993 (Списъкът на Шиндлер)
Това е черно-бял шедьовър, поне до мига, когато Спилбър решава да сложи край – като прелее жанровете. Не знам дали ще се съгласите с мен, но в края филмът става цветна квази-документалистика. Зрителите виждат истинските оцелели евреи, които минават на поклонение пред гроба на спасителя си – Оскар Шиндлер. Сцената е толкова излишна, насилена, сантиментална, неканена…
Горното съм написал в този блог на 4 януари 2011. А преди две седмица видях тези думи на Тери Гилиъм.
London Boulevard 2010 (Булевард Лондон)
Не заслужава да влезе в тази класация, защото е един голям напън. Режисьорът се напъва да създаде нещо posh & stylish. Колин Фарел се напъва да говори кокни. Кийра Найтли се напъва и нещо цопва – апатична, неубедителна, вдървена героиня. Напъва се дори Рей Уинстън, който не си спомням някога да се е напъвал, което го прави страхотен. Но това, което ще ви съсипе е краят. Той не е тъп, той е откраднат от Layer Cake 2004.
Изпуснахме ли нещо?
One thought to “12 филма с тъп край”