Антъни Хопкинс е Зигмунд Фройд

В зората на Втората световна война и в залеза на живота си, Зигмунд Фройд приема един последен „пациент“ – писателя К.С. Луис. 

Режисьор и съсценарист на Freud’s Last Session 2023 е Мат Браун. Основният материал е едноименната пиеса на Марк Сен Жермен. Пиесата, от своя страна, е базирана на „Въпросът за Бога“, от Арманд Николи. Книгата му сравнява възгледите на мъжете, но за разлика от пиесата, тя не си измисля среща между двамата. 

Филмът излиза извън театралния микрокосмос, за да ни показва сенки от миналото на Луис и Фройд. Мат Браун добавя като фон на основния конфликт и паралелен. Анна Фройд, която се бори да признае хомосексуализма си, но също да приеме зависимостта си от собствения й баща.  

Актьорите 

85-годишният Антъни Хопкинс е 83-годишният Фройд. Но като по-млад е бил и Луис – в отличния Shadowlands 1993 (Земя на сенките). Кога сте гледали Антъни да се изложи? Въпросът е реторичен. 

45-годишният Матю Гуд е 40-годишният северноирландски писател, есеист и професор по английска литература, на когото предстои да напише „Хрониките на Нàрния“.  

Проблемите

Макар да е дете на религиозен баща, Зигмунд е войнстващ атеист. В няколко от трудовете си нарича религията илюзия. Смята, че тя е форма на невроза, плод на страха ни от тъмното. 

Духовният път на Луис тръгва от атеизма, преминава през осезаемата потребност да вярваш, за да го доведе до покръстването му като католик. Резултат от четене, размисли, разходки и разговори. Едно от любимите неща на писателя са редовните, дълги беседи с приятели академици – Дж. Р. Р. Толкин и Хюго Дайсън.

Централни проблеми в творчеството на Луис е нуждата ни от морален компас, важността на емоциите и страданието. Защо страдаме? Защо ни боли? А болката, особено в момента на срещата, е централна за Фройд. Десетилетие, той се бори с ужасяващ рак на челюстта, който неспирно му напомня за смъртта.   

Конфликтът е не само теологичен, той е и себичен. Макар през цялата си кариера Фройд да не е излекувал никого (ако си спомням добре, това се отнася и за дъщеря му), той е светило, академична звезда. Младият професор от Оксфорд обаче го намира високопарен, суетен и невежа. Wunderbar! – възкликва Фройд – Добре дошъл, да започваме.  

Пропуснатата възможност 

Идеята да организираш двубой между ветеран шампион на рационализма с млад, бърз и жаден за победа претендент на теизма е отлична. Wunderbar! 

Срещата ще бъде фантастична, ще ви грабне, ще ви задържи, ще ви достави интелектуално, естетическо удоволствие. Подобно рандеву изисква талант и дълбочина от сценариста. Нуждае се от отлични диалози, енергично темпо, такт в отделните сцени. Настоява за съдържание. Храната прави борбата. За съжаление, актьорите остават гладни – както и ние. 

Вместо да ни предложат няколко рунда с размяната на технични удари, неочаквани ъперкъти и светкавични контраатаки, авторите ни поднасят вяла поредица от диалози. Богати на уточнения и междуметия, но бедни на смисъл: „Хммм… Интересно… Е, щом така мислите… Ja, ja… Хубаво… Ах… Ех… Може би… Така ли?“ 

Продукцията няма доверие на себе си, но също подценява умствения багаж на зрителя. Ако избереш да гледаш филм, в чието заглавие има Фройд, най-вероятно познаваш героя, па даже и си чел нещо.  

Алтернативите

Ако искате да гледате същия филм, но по-добър, то гледайте The Sunset Limited 2011 (Експрес „Сънсет лимитид“), по пиесата на Кормак Маккарти. Толкова камерен, толкова въздействащ. Томи Лий Джоунс, Самюъл Ел Джексън и кухненска маса. 

Белият иска да умре, Черният иска да го спре с помощта на Господ. Провокиращо изследване на дълбоки екзистенциални и философски теми: вяра и отчаяние, морал, и изкупление, самота, и човешка връзка.

Опитайте, ако не сте, Winter Light 1963 (Зимна светлина), на Ингмар Бергман. Съзерцателен, интроспективен филм, за вярата, за загубата й, за сложността на човешките отношения. 

Друг избор е Taste of Cherry 1997 (Вкусът на черешата), минималистична драма на Аббас Киаростами. Господин Баади, мъж на средна възраст, шофира през предградията на Техеран, в търсене на човек, който да го погребе, след като се самоубие. Различните мъже, които среща, имат различни гледни точки към желанието му. Брилянтен филм. 

В същата тематична ширина и дължина ще намерите Goodbye Solo 2008 (Сбогом, Соло), на Рамин Бахрани. Мъж, на около 70, се качва в такси. Той предлага на шофьора 1000 долара, за да го закара до върха на планина. Мястото е толкова високо, а вятърът толкова силен, че каквото хвърлите от ръба, то излита нагоре. Шофьорът взема парите, но е изпълнен с тревога, защото пасажерът не обсъжда тарифата, за връщане наобратно.  

Като говорим за коли, изберете Drive My Car 2021 (Карай колата ми), на Рюсуке Хамагучи. Тричасова композиция от Чехов и Мураками, джаз, и дзен, тиха човечност, и надежда. 

Но ако имате само три минути, гледайте диалога между учителя – Фройд (Виго Мортенсен), и ученика Юнг (Майкъл Фасбендър), в Dangerous Method 2011 (Опасен метод). Драмата, на Дейвид Кроненбърг, успява – в една сцена, да демонстрира сблъсъка, между мистицизма на Юнг и ригидния рационализъм на Фройд. 

Мнението ми в едно изречение:

Уморени, повърхностни наблюдения, които не могат да бъдат спасени от ентусиазма на актьорите. 

Трейлър

Свързани публикации: 

Антъни Хопкинс среща Иън Маккелън в театрален триумф – The Dresser 2015