„Много минути се изминаха, догдето ние се свестихме! Всички наблюдатели бяха вцепенени като в жива картина! Не учудвание, не възхищение, не! Едно безгранично благоговение бе отпечатано на лицата на всички!“*
Първо, нека да кажа: Благодаря! – като зрител, на Warner Bros. и всички отговорни, които не са се уплашили, да заделят $190 милиона, за да има втора част.
Напоследък има отвратителна тенденция. Ако филмът стане хит, то е заради режисьора, който е „велик артист“, „глас на своето поколение“ и „гений“. Ако филмът е купчина тор, то е само заради студиото, което не е направило достатъчно, месило се е, потискало е, угнетявало е, тероризирало е беззащитния режисьор, който е „нежен артист“, „дете“ и „жертва на корпоративната система“. Все пак, за да има торта, някой трябва да купи продуктите.
Dune 2021 (Дюн) бе най-големият, най-красивият, най-звучният и най-филмовият филм, преди три години. Dune: Part Two 2024 (Дюн: Част втора) е отлично продължение. Възхитителен спектакъл, чиито мащаби, звук и вибрации ви атакуват физиологически, докато гледате.
Красиво е. Колкото и красиво да е, красотата не е празна, не е просто Instagram красота. Тя е част от света, тя е кокалът, но мръвката е историята. А историята е по-комплексна, по-сериозна, по-мрачна. Макар да е само с 10-тина минути по-дълга, усеща се като над 3 часа.
Толкова много неща се случват. Толкова много. Фантастична смесица от религия, политика, война, архитектура и дизайн, митология, антропология, музика, танц, изобразително изкуство. Албум от невероятности.
Това изисква талант и технически умения от разказвача. Сигурен съм, че 90% от режисьорите биха се провалили. Биха се провалили със структурата, темпото и тона. За да разберете, вижте филмите на Marvel, които имат значително по-скромни сюжети, но с двойни бюджети. Това, което постигат е външен вид на западащ лунапарк.
Като споменавам Mаrvel, нивото на ефектите в Dune: Part Two 2024 е неописуемо по-добро от всичко на Marvel. Имаше само два – бързи кадъра, в които „анимацията“ ме изхвърли от действието. Те стоят като във видео игра, стоят не на място. Но отново, просто миг. Червеите например са удивително добре направени. Те са чудовищно-грамадно-колосални. Това не е 3D нелепица, произведена на килограм, от студио в Бангладеш.
Един минус
Вилньов постига и още нещо. Дори за миг не се подразних, че гледам Тимъти Шаламе, чийто фен – откровено, не съм. Но Кристофър Уокън не е актьорът, за ролята на Императора. Казвам го, като фен на Кристофър Уокън.
Уокън е просто Уокън, облечен в сребристобяла нощница. Кристофър Уокън от смешната реклама на BMW с Кристофър Уокън, която стана вайръл миналата седмица. В нея хора се правят на Кристофър Уокън, пред Кристофър Уокън. Няма да е честно, ако не го напиша.
Dune e Star Wars за възрастни. Всъщност, Star Wars краде от книгата, която е публикувана през 1965. Почувствах страх, отвращение, надежда, а накрая дори ми беше тъжно за Чани (героинята на Зендая).
Но преди всичко, почувствах възхищение. Това е голямокалибрено кино. Все едно се спускаме с малка лодка, по река Ниагара или слизаме от гърба на малко магаренце, в подножието на Еверест. Това е зрелище.
Мнението ми в едно изречение:
Нямам търпение за част трета.
*Алеко Константинов описва Ниагара в „До Чикаго и назад“