
„Азотът в нашата ДНК, калцият в зъбите ни, желязото в кръвта ни, въглеродът в ябълковия пай са родени в сърцата на избухващи звезди. Ние сме направени от звезди.“*
Карл Сейгън, „Космос“
Spaceman 2024 е филм на Netflix. Режисьор е Йохан Ренк, чиито успехи са в рекламата и телевизията. А децата от 90-те го познават като Stakka Bo. Сценарият следва романа Spaceman of Bohemia, на Ярослав Калфар. Макар писателят да е чех, той започва да пише на английски.
Историята

Якуб (Адам Сандлър) е първият чешки космонавт. Той се отправя на мисия в дълбокия космос, за да изследва загадъчен облак, навлязъл в Слънчевата система. След шест месеца в необятната неизвестност, Якуб започва да изпитва депресия, пронизвана от моменти на безпокойство, объркване, паника.

Самотата и тишината на космоса, както и нежеланието на бременната му съпруга – Ленка (Кери Мълиган), да комуникира с него, бавно, но сигурно го разболяват. Състоянието на Якуб привлича вниманието на друг изследовател. Паякообразно извънземно (озвучено от Пол Дано), което ненадейно се появява на борда. Извънземното открива, че обича течен шоколад, но също да се храни със спомените на Якуб. Астронавтът му дава име – Хануш.
Критиката
Първото правило на конструктивната критика е винаги да започнете позитивно. Например ако ще критикувате някого, че е грубиян, започнете, като споделите колко високо цените неговия плам, енергия и ентусиазъм. Аз ще направя обратното, започвам с негативите.

Филмът e катастрофа както за критиците, така и за публиката. Катастрофата се случва, преди три години, когато Spaceman 2024 се проваля на тестовите прожекции. Три години екипът се опитва да го спаси с (пре)монтиране и (до)заснемане на нови сцени.
Доминиращи недостатъци
Темпото, което е твърде бавно. Актьорите са сякаш на диазепам. Мънкат, шепнат, говорят забавено, това е проблем на модерното кино, за който сме писали.
Тонът, атмосферата е тъжна, мрачна, меланхолична по европейски начин.

Липсата на реализъм и наличието на откровено глупави моменти. Филмът започва като сериозна научна фантастика, която показва чешките космически сили, като сбирщина от имбецили.
Как такава важна мисия – за науката и човечеството, е соло? Как единственият член на екипажа се разпада емоционално, след 6 месеца самота? Хей, повечето оцеляхме две години и нещо COVID-изолация! Как този човек е изпратен в космоса, когато всички знаят, че има проблеми и е лабилен? Как се допуска перфектната му, добра, умна, нежна и супер суперска съпруга просто да прекъсне връзката с него и да го обрече на смърт? Апропо, това ли е супер суперска съпруга? Как този човек намира време да си мисли за странични неща, когато лети срещу неописуемо колосален, виолетов, блестящ, лъщящ, горящ, никога невиждан досега, грандиозен вселенски феномен? И прочие логични въпроси…

Мястото – защо ни е този конфликт да се развива в космоса? Ситуацията би работили и ако героят беше затрупан от лавина – на връх Килиманджаро, или беше заседнал миньор, или изследовател на Марианската падина…
Моят минус

Нещото, което ме подразни лично е, че историята копира много други истории. Космическите включват: Ad Astra 2019 (Към звездите), First Man 2018 (Първият човек), Interstellar 2014 (Интерстелар), Moon 2009 (Луна), K-Pax 2001 (Кей Пакс), The Quiet Earth 1985 (Тихата Земя) и особено Solaris 1971 (Соларис).
Какво е общото между тях? Общото е, че са терапевтични сесии, прикрити като научна фантастика. Психоанализа на мъжа, изследване на травмата, есе за самотата.

Но всъщност, Spaceman 2024 прилича и на два напълно земни филма: The Grey 2011 (Сивият) и Cast Away 2000 (Корабокрушенецът). Това е Cast Away 2000 в космоса. Хануш, космическият паяк, е Wilson, топката за волейбол, която стана приятел на Том Ханкс. Космосът е глутницата вълци, която преследва Лиъм Нийсън.
Изненадата
Обратът – очаквате да го има, е че ми хареса. Хареса ми по същата причина, поради която харесах Enemy 2013 (Враг).

И в двата филма участва Изабела Роселини. И в двата има голям паяк. Паякът е проекция, пренасяне на вътрешните страхове от подсъзнанието към външен изразител.

Хануш е въздействащ. Той е звездата. Така, както HAL 9000 е звездата в 2001: A Space Odyssey (2001: Една одисея в космоса). Хареса ми, че филмът е weird, във всички вариации на думата: странен, страшен, причудлив, ексцентричен, луд, свръхестествен, куриозен. Харесва ми, че в желанието си да е Тарковски става гротеска. Става музикален клип, от времето, когато музикалните клипове бяха малки филми. А не просто 20-годишна кифла, гримирана като 40-годишна, която се чекне по гащи.

Като споменавам музика, саундракът на Макс Рихтер е прекрасен. Успокояващ, хипнотичен, седативен и нежен. Зашеметяващ на места, ефирен на други. Слушам го трети ден. Финалната песен – Don’t Go Away, е химн на самотата. Вероятността да се разплачете, докато гледате в очите на космически паяк, е голяма. Но краят не са сълзи.
Мнението ми в едно изречение:
В тялото, направено от космически прах, витае един много по-добър филм.
*Преводът е мой