Някои казаха, а други написаха, че Ad Astra 2019 (Към звездите) е шедьовър. Не е.
„Хамлет“ е шедьовър. Давид на Микеланджело също е шедьовър – произведение на изкуството, в което е вложена оригинална мисъл, талант и майсторство в изработката. Пример за най-доброто, не само сред произведенията на автора, но в целия жанр и категория. Нещо, което не сме виждали, но никога няма да се уморим да гледаме, след като сме го видели.
Фантастиката също има своите шедьоври. Филми, които биват копирани, клонирани, повтаряни, преписвани, имитирани, репродуцирани, заемани, заимствани, грабени.
Ad Astra 2019 не е филм, който някой би откраднал. Точно обратното, той съдържа – както повечето фантастики, елементи от други такива. Това не означава, че Ad Astra 2019 е гаден или слаб. Не е.
Брад Пит е Рой Макбрайд, астронавт изпратен в края на Слънчевата система, за да търси изчезналия си баща. Пит ни предлага най-зрялата и печална роля в кариерата си. Героят му е сдържан, безмълвен, хладнокръвен мъж, чийто пулс никога не е минавал 80 удара в минута, а обикновено е около 47.
Силно напомня версията на Нийл Армстронг, която ни предложи миналата година First Man 2018 (Първият човек).
Ще се подсетите за Райън Гослинг и по друга причина. Рой Макбрайд извършва редовни психотестове, които да ни докажат, че държи емоциите си под контрол. Точно като офицер Кей в Blade Runner 2049 / 2017 (Блейд Рънър 2049).
Друг, който си свършва работата е майсторът на цвета и камерата Хойте ван Хойтема. Филмът е повече от визуално приемлив. Очевидно е, че е вложено старание.
Ad Astra 2019 е дете на Брад Пит, но и на сценариста и режисьор Джеймс Грей. Филмът е двойник на последния спектакъл на Грей – The Lost City of Z 2016 (Изгубеният град Z). Споделя същите достойнства и недостатъци.
Достойнство е смелият, синеок, харизматичен главен герой, който ни зове към приключение.
Недостатък са уменията на разказвача. Ad Astra 2019 са два филма в един. Разпилян разказ, слепен от желанието на автора да каже повече, отколкото е нужно. Разказ, който става безцелен и губи интереса на публиката – поне в средата.
Първият филм в тялото на Ad Astra 2019 е сериозна екзистенциална драма, която е маскирана като фантастика. Мислете за Solaris 1972 (Соларис) и Stalker 1979 (Сталкер). Изследване на човешката психика, на самотата, на връзката син-баща. Към края прави фройдистки завой към философско-теологичното отношение Човек-Бог.
Вторият филм е забавна приключенска фантастика с лунни пирати и космически маймуни. Безсмислици и неточности, които да влудят астрофизиците и завършилите 11-и клас. Мислете си за The Martian 2015 (Марсианецът) или Red Planet 2000 (Червената планета).
Тематично сценарият е стимулиран от Event Horizon 1997 (Смъртоносен хоризонт) и Sunshine 2007 (Проектът: Съншайн). Нещата биват нагласяни, така че героят винаги да продължи пътя си напред. Апропо, подивелите космически маймуни са средство в този план.
Най-голямото гравитационно привличане обаче не идва от фантастиката. Гледате Apocalypse Now 1979 (Апокалипсис сега), но разказан в космоса. Главният герой получава същата мисия. Минава през опасни, епични и сюрреалистични изживявания, които водят до постепенния му емоционален срив. По пътя компания ни прави вътрешният му монолог, споделен с тих, мистериозен глас.
Мнението ми в едно изречение:
Поносим филм, фокусиран върху актьорските умения на Брад Пит.
Свързани публикации:
10 филма от които Oblivion 2013 гепи безподобно
Passengers 2016 – Пътници или товар