
„Винаги слушайте експертите. Те ще ви кажат какво не може да се направи и защо. А след това – го направете“.
Робърт Хайнлайн, „Достатъчно време за любов“
Изследване на Филип Тетлок от ’80-те показва, че политическите експерти са статистически пренебрежимо по-добри от случайни хора, когато прогнозират в полето си на експертиза.

Толкова „добри“ са и юридическите експерти, когато прогнозират изхода на дела, a и финансовите, когато предричат пазарите. Анализ на над 6 500 финансови прогнози показва, че експертите бъркат в над половината от случаите. Да. Има единици, които са точни в 60% от предсказанията си, но средната успеваемост е 47%.

Такъв е резултатът на финансовата ТВ звезда Джим Крамър, водещ на Mad Money, който уверено съветва американците какво да купуват и продават на борсата. Аби Коен, която е известен финансов стратег на Goldman Sachs, говори истината в 32% от случаите. Робърт Претчър, икономист и автор на финансови бестселъри, е прав в 22% от експертните си пророчества. Тоест, ще сте по-добър инвеститор, ако хвърляте ези-тура.

Технологичните и научните експерти също грешат – както „нормалните хора“… в 80% от случаите.

Експертите са хора. Те допускат същите мисловни грешки, като всички хора. Те са експерти, защото знаят „едно голямо нещо“ – обяснява през 2005-а Тетлок. Познанието им за това „нещо“ става гледната им точка за цялото.
Те агресивно уедряват обясненията си за света, като ги пречупват само през „нещото“. В процеса се дразнят на тези, които са скептични към прогнозите им, те са „тъпи“, „не виждат очевидното“, „нищо не разбират“.
Тетлок казва, че най-добри в прогнозите са хора, които знаят „малки, но много неща“, защото имат пластично мислене, правят бързи, интуитивни връзки между различни познания и източници на информация.
Екопокалиптика
First Reformed 2017 е филм на Пол Шрейдър. В него Итън Хоук е пастор, който изживява криза на вярата. Член на паството е Майкъл, прогресивен радикал-еколог, който чака светът да свърши всеки момент. Той дори настоява бременната му съпруга да абортира, защото детето им няма да има бъдеще, както и цялата планета.

Майкъл подготвя терористични атентати, но в крайна сметка се самоубива. Той е прототип на цяло поколение, което бива психирано с вина и страх. Но Майкъл е и милиони хора, през последните хилядолетия.

Ранна апокалиптична религия е зороастризмa, който очаква „краят на времето“. Апокалиптиката е централна за юдаизма, но и за християнството и множеството му секти.

Божественият край на цивилизацията бива изместен от научния. Исак Нютон е от първите експерти, които правят прогноза за края на света. Няма да ви кажа годината, не искам да се стресирате. След него множество физици и математици изчисляват края, който е ту свиваща се Вселена, ту разширяваща се, ту електромагнитна буря, ту вакуум.
Големият глад и Голямата жажда
От 60-те години на 20 век публичното пространство е взето на абордаж от шумно панирани индивиди – еколозите. Тяхната апокалиптика е много по-достоверна и кинематографична: наводнения, урагани, пустини, умиращи хора и животни. Мед и масло за масовите медии. Краят е близо. И той ще е предизвикан от нас – хората.

Един от първите психопати с научна диплома е биологът-еколог, професор на университета Станфорд Пол Р. Ерлих. Подобно на Танос, той предлага да щракнем с пръсти и сериозно да намалим населението на Земята или поне на САЩ. Идва Големият глад, изчерпването на всички хранителни запаси, поради свръхпопулация. А с него и Голямата жажда – свършването на питейната вода, което ще е факт през 1980. Решението е едно: нужна е масова стерилизация.
Големият студ
Новата ледникова епоха е медиен страх от 70-те.

И ще завали киселина от небето
Медийна истерия през 80-те са киселинните дъждове.

Голямата жега
Учените изясняват ще е ли жега, ще е ли мраз в началото на 90-те.

Повечето се съгласяват, че няма да е мраз, а ще е жега. На база на 12 000 климатични проучвания 97% от експертите по климата смятат, че човешката дейност оказва въздействие върху климата и това въздействие води до затопляне.

Ал Гор, човек забогатял от екология, прогнозира, че белите мечки ще изчезнат, заедно с леда, по който ходят до 5 години.

11 години по-късно популацията на бели мечки е почти 5 пъти по-голяма от времето, когато Ал Гор е бил дете.
Как стигнахме до тук?
Хората винаги са имали нужда да знаят какво ще стане утре и какво да направим днес, че да го избегнем. Делфийският оракул, Нострадамус, баба Ванга и подобните им дават отговори на въпросите дълго време. После се появяват експертите.

Първите експерти с политическа власт са бюрократите. Те са възхвалени от немскоговорящи мислители като Хегел и Макс Вебер. Според Хегел животът на индивида се дефинира от живота на държавата, затова има нужда от специална политическа класа, която регулира останалите.
Още един ход за утопията на бюрокрацията e французинът Огюст Конт, който се увлича от псевдонауки като френологията, но е и баща на съвременната социология. Той смята, че най-добрата фаза в човешкото развитие е тази, в която мястото на боговете бива заето от хората на науката.

Пастор на църквата на Конт е американецът Джон Дюи. Той вярва, че само експертната бюрокрация може да взима решения как да се случват нещата.
Единствената свобода – според него, е свободата на интелекта. Ако държавата види, че аз съм интелигентно дете и прецени, че трябва да стана лекар – аз трябва да стана лекар. Ако не искам, то отказвам да реализирам потенциала си. Експертите на държавата трябва да ме върнат в правия път, защото децата са собственост на държавата.

Дюи оказва въздействие върху Удроу Уилсън, първият интелектуалец-професор президент на САЩ.
Уилсън отхвърля философската основа на американската демокрация и идеите за индивидуални свободи. Той намира конституцията за архаична. Смята, че модерна Америка може да бъде градена единствено, чрез силата на научния прагматизъм, под контрола на голям държавен апарат от експерти. Той вярва, че ако тези неизбираеми експерти отнемат политическата власт от политиците, това ще направи демокрацията по-силна.

На тази основа, Уилсън поддържа идеята за насилствена стерилизация на психично болните и разрешава такава в Ню Джърси през 1911. През 20-те и 30-те години на 20 век 60 000 американци ще бъдат принудително стерилизирани. Експерти предлагат програмата да се разшири към алкохолици и наркомани. Идеята прескача океана и бива прилагана във Великобритания.

Две десетилетия по-късно д-р Карл Бранд, офицер от СС и шеф на програмата за стерилизация и евтаназия на Хитлер, цитира американския опит в защита на идеите си. Единствената декларация против тези практики в Германия идва от Католическата църква. Мнозинството експерти обаче са на мнение, че позицията на църквата е ненаучна и догматична. Те стерилизират между 300-400 000 души, над 275 000 биват евтаназирани, като следствие от науката за расата. И това, преди да отворят лагерите.
Написаното до тук не означава, че не трябва да слушате личния си лекар. Означава, че ако нещо ви гложди, трябва да потърсите второ мнение. Също, не означава, че климатът не се променя или че няма гравитация. Означава, че ви моля да не се хвърляте отвисоко. Поне това е неекспертното ми мнение.
Свързани публикации:
Човекът срещу системата – филми за бунт, съпротива и свобода
Да се хвърляме от ниско, викаш. 😉
Благодарности, за поредното интересно четиво. 🙂
Благодаря,
С други думи… можете да подскачате 🙂