Творчеството умира, когато процедурата надделее над иновацията. Моментът, в който счетоводителите започнат да акушерстват идеите е моментът, в който става ясно, че няма да се случи нищо.
В Gilliamesque Тери Гилиъм пише: Монти Пайтън е невъзможен днес. Особено в съвременния вариант на ВВС. Днес в организацията има мениджъри, секретари, счетоводители. Всичко има цена и трябва да се контролира, да се обяснява предварително. В старото BBC просто правехме нещата.
Същото подчертава в интервютата си и любимият ми пайтън Джон Клийз: Бюрократите пр*баха комедията. Мениджърите (на BBC) не могат да открият добрата комедия. Но мислят, че могат, защото прекарват времето си с други мениджъри, докато обсъждат кое работи и кое не. Все едно извънземно се опитва да разбере концепцията за секса.
От личния си опит знам, че брейнстормингът или както го превеждат на български „мозъчната атака” е пълна загуба на енергия и време за наистина творческата личност. Идеята, че в точно определено време, на точно определено място с точно определена група от хора – на среща, беседа или заседание, ще си креативен е нелепа. Творчеството не работи по този начин.
Изследвания още от края на 60-те показват, че творческите личности споделят качества, които са нетипични за повечето хора. Творците са отворени към вътрешния живот на човека, предпочитат сложността, символа и двусмислието, толерират хаос, и безпорядък – дори ги насърчават. Но чрез независимото си, спонтанно, пластично и склонно да поема рискове мислене, те създават ред в безредието.
Творците имат нужда от интроспекция, съзерцаване и наблюдение, от самота, от време за бленуване. Те „работят“ дори, когато спят. И се отегчават – много бързо. Веднага, когато им кажете какво е официалното работно време.
Стив Джобс – извинете, знам, че е passé, казва: Иновацията идва от случайни срещи в коридора или от трескави обаждания по телефона в десет и половина вечерта. Просто идва моментът, когато свързваш точките.
Ако използвам неговата метафора – всяка организация, която зависи от творчеството, започва да умира в мига, когато бюрокрацията започне да превръща пиратските кораби във флот. Дисциплината и администрацията хвърлят стотици котви – причини и обяснения, защо нещо НЕ МОЖЕ да бъде направено.
Днес бюрокрацията контролира всяка голяма структура и организация на Земята. Тя е важна за възникването на модерните цивилизации. Бюрокрацията носи централизация, формализация, ред, йерархия, правила, подредба, система, стандарт.
Бюрокрацията работи до момента, когато стане номенклатура. Моментът, в който от помощник на управлението стане управлението. Защо политиката – в целия цивилизован свят, преживява умопомрачителна криза? Няма за кого да гласувам – е проблем както в България, така и в САЩ. Актуален е както във Франция, така и в Англия. Защо? Дали е свързано със същото?
Политиците вече не са политици, а бюрократи. Все по-често политиците по света са без професии, не са работили и един ден в „истинския живот”. Дехуманизирани, костюмирани леминги, които захранват бюрократичната машина още от университетската скамейка. Това унищожава самата идея за демокрация.
Бюрократичното предположение е, че когато има предвидимост, контрол, лимит пред мисленето и действието светът винаги е по-добър. Не е. Творчеството и иновацията изискват пространство, гъвкавост, свобода и… риск.
Стив Джобс, Бил Гейтс, Марк Зукърбърг, Джак Дорси, Майкъл Дел, Лари Елисън, Тед Търнър и Ралф Лорън не са висшисти. Не са официализирани и администрирани в мисленето си. Не са ограничени от „така трябва” и „така се прави”.
В Creativity: Flow and the Psychology of Discovery and Invention Михай Чиксентмихали пише: Всеки един от нас е роден с две противоречащи си инструкции. Едната е консервативна – императив за себесъхранение, пестене на енергия, търсене на покой и комфорт. Другата е скъпа, защото ни кара да търсим новото, различното, да се наслаждаваме на риска и любопитството. Ако първата инструкция няма нужда от поддръжка или насърчаване, то втората може да умре, ако не се култивира.
Колкото по-малко възможности давате на любопитството, колкото повече препятствия поставяте пред пътешествието в непознатото, толкова по-бързо ще убиете творчеството, което е част от вас. Дори, ако сте бюрократ.
2 thoughts to “Робството на порядъка”