
В памет на Николай Гяуров
Добрите оперни басове са рядкост.
Гениалните оперни басове са екзотична рядкост – като птицечовката.
Фьодор Шаляпин, Борис Христов, Никола Гюзелев, Джони Кеш, Бари Уайт, Ленард Коен и Николай Гяуров са птицечовки.
Гяуров е октавист или бас профундо. Това означава, че може да изпее много по-ниски тонове от обичайния басов диапазон. Което го прави още по-рядък вокален екземпляр – нещо като птицечовка-албинос.
Гяуров е роден в с. Лъджене (днес квартал на Велинград) и умира в гр. Модена, Италия.
Намирам странно вокално сходство в имената на двете населени места. Има нещо оперно в тях – песенно и музикално.
Гяуров опъва, подобно на въже, дълго нотно петолиние от Родопите до Италия и цял живот балансира на него с гласа си като виртуозен еквилибрист.
В началото на миналата седмица бях в изоставената му къща в кв. Бояна. Снимахме телевизионен клип и я ползвахме за локация.

Красива къща в полите на Витоша, строена вероятно през 70-те години, скрита зад тежки борови дървета и жив плет. Тухлено имение с празни стаи и призрачни сводести прозорци, износени скъпи килими, в които стъпките потъват като в притихнала оперна зала преди началото на драматична ария.

Разхождах се из мрачните етажи, надзъртах в многобройните стаи и бани и ми се струваше, че чувам гласа на къщата. Тя шептеше с тъжния бас на починалия си собственик, минорно и пресипнало. Закритият басейн в сутерена, малката зала за концерти в тесен кръг, голямото орехово дърво в двора, алпинеумът с пресъхнало корито – меланхолия като в ноктюрно на Шопен.

Направих кратко проучване. Гяуров умира през лятото на 2004 г. и е погребан в Модена. След смъртта му имотите му в България стават обект на спорове между двете му деца, в това число и въпросната къща в Бояна. Тя е обявена за продажба почти веднага. Цената й в началото е 4 млн. евро, в момента е 2 млн. Никой не я иска, което е още по-тъжно.
За да купиш такава къща, освен пари, трябва и смелост. Купуваш я с миналото й, с демоните й, призраците, арииите, спомените за величието на собственика й. Очевидно никой не желае да носи такъв товар. Дори синът и дъщерята на Гяуров искат да се освободят от него. Парите нямат минало, къщите – да.
В момента имотът се дава под наем. В къщата например е сниман сериалът „Фамилията“, много телевизионни реклами и клипове на фолк певици.

Докато бродех из мрачните й етажи, си пуснах в you tube арията на Дон Джовани в изпълнение на Гяуров. Това е една от коронните му роли.
Навън в двора птичките се скъсваха да пеят. Извиваха трели като тримата тенори и чудесно акомпанираха на баса на Гяуров в слушалките ми. Между другото, той е пял и с Павароти, и с Доминго, и с Карерас. Тенорите винаги обират каймака на славата. Басовете остават малко встрани, в ниското – като гласовете си.
Прекарах само един ден в къщата, но седмица по-късно, тя продължава да ме преследва.
Затова пиша този пост – с надеждата да се освободя от нея. Струва ми се, че къщата неистово искаше някой да чуе гласа й. Доста самонадеяно от моя страна, си въобразявам, че го чух.

Между другото една мацка от екипа, с който снимахме телевизионния клип, беше довела кучето си. Сиво-кафеникъв ваймаранер, който цял ден не спря да тича и да гони пръчки из двора на Гяуров. Кучето беше мъжко и се казваше… Бас.
Не, сериозно – според мен къщата имаше да ни каже нещо, вероятно Гяуров искаше да си нагледа имота, да се разходи из покоите си, да обиколи двора. Беше се вселил в Бас и необезпокоявано тичаше насам-натам.
Аз, обаче, го познах.
Затова този пост е посветен на него и на великия му глас. В момента го слушам в Spotify и си давам сметка, че е вечен. Пак да напомня – Гяуров е бас профундо, т.е. птицечовка-албинос. Трябва да помним птицечовките-албиноси.
Надявам се някой ден, някой да направи филм за него, да снима в къщата, да чуе гласа й, да разкаже историята й. От друга страна това е просто една къща, ‘баси. Хващам се на бас, че все някога ще се продаде, при това за баснословна сума.
Много красив пост! Благодаря за споделените впечатления!