Skip to main content

Балада за птицечовката-албинос

Фотография: Rozix
Фотография: Rozix

В памет на Николай Гяуров

Добрите оперни басове са рядкост.

Гениалните оперни басове са екзотична рядкост – като птицечовката.

Фьодор Шаляпин, Борис Христов, Никола Гюзелев, Джони Кеш, Бари Уайт, Ленард Коен и Николай Гяуров са птицечовки.

Гяуров е октавист или бас профундо. Това означава, че може да изпее много по-ниски тонове от обичайния басов диапазон. Което го прави още по-рядък вокален екземпляр – нещо като птицечовка-албинос.

Гяуров е роден в с. Лъджене (днес квартал на Велинград) и умира в гр. Модена, Италия.
Намирам странно вокално сходство в имената на двете населени места. Има нещо оперно в тях – песенно и музикално.

Гяуров опъва, подобно на въже, дълго нотно петолиние от Родопите до Италия и цял живот балансира на него с гласа си като виртуозен еквилибрист.

В началото на миналата седмица бях в изоставената му къща в кв. Бояна. Снимахме телевизионен клип и я ползвахме за локация.

Фотография: Rozix
Фотография: Rozix

Красива къща в полите на Витоша, строена вероятно през 70-те години, скрита зад тежки борови дървета и жив плет. Тухлено имение с празни стаи и призрачни сводести прозорци, износени скъпи килими, в които стъпките потъват като в притихнала оперна зала преди началото на драматична ария.

Фотография: Rozix
Фотография: Rozix

Разхождах се из мрачните етажи, надзъртах в многобройните стаи и бани и ми се струваше, че чувам гласа на къщата. Тя шептеше с тъжния бас на починалия си собственик, минорно и пресипнало. Закритият басейн в сутерена, малката зала за концерти в тесен кръг, голямото орехово дърво в двора, алпинеумът с пресъхнало корито – меланхолия като в ноктюрно на Шопен.

Фотография: Rozix
Фотография: Rozix

Направих кратко проучване. Гяуров умира през лятото на 2004 г. и е погребан в Модена. След смъртта му имотите му в България стават обект на спорове между двете му деца, в това число и въпросната къща в Бояна. Тя е обявена за продажба почти веднага. Цената й в началото е 4 млн. евро, в момента е 2 млн. Никой не я иска, което е още по-тъжно.

За да купиш такава къща, освен пари, трябва и смелост. Купуваш я с миналото й, с демоните й, призраците, арииите, спомените за величието на собственика й. Очевидно никой не желае да носи такъв товар. Дори синът и дъщерята на Гяуров искат да се освободят от него. Парите нямат минало, къщите – да.

В момента имотът се дава под наем. В къщата например е сниман сериалът „Фамилията“, много телевизионни реклами и клипове на фолк певици.

Фотография: Rozix
Фотография: Rozix

Докато бродех из мрачните й етажи, си пуснах в you tube арията на Дон Джовани в изпълнение на Гяуров. Това е една от коронните му роли.

Навън в двора птичките се скъсваха да пеят. Извиваха трели като тримата тенори и чудесно акомпанираха на баса на Гяуров в слушалките ми. Между другото, той е пял и с Павароти, и с Доминго, и с Карерас. Тенорите винаги обират каймака на славата. Басовете остават малко встрани, в ниското – като гласовете си.

Прекарах само един ден в къщата, но седмица по-късно, тя продължава да ме преследва.
Затова пиша този пост – с надеждата да се освободя от нея. Струва ми се, че къщата неистово искаше някой да чуе гласа й. Доста самонадеяно от моя страна, си въобразявам, че го чух.

Фотография: Rozix
Фотография: Rozix

Между другото една мацка от екипа, с който снимахме телевизионния клип, беше довела кучето си. Сиво-кафеникъв ваймаранер, който цял ден не спря да тича и да гони пръчки из двора на Гяуров. Кучето беше мъжко и се казваше… Бас.

Не, сериозно – според мен къщата имаше да ни каже нещо, вероятно Гяуров искаше да си нагледа имота, да се разходи из покоите си, да обиколи двора. Беше се вселил в Бас и необезпокоявано тичаше насам-натам.

Аз, обаче, го познах.

Затова този пост е посветен на него и на великия му глас. В момента го слушам в Spotify и си давам сметка, че е вечен. Пак да напомня – Гяуров е бас профундо, т.е. птицечовка-албинос. Трябва да помним птицечовките-албиноси.

Надявам се някой ден, някой да направи филм за него, да снима в къщата, да чуе гласа й, да разкаже историята й. От друга страна това е просто една къща, ‘баси. Хващам се на бас, че все някога ще се продаде, при това за баснословна сума.

One thought to “Балада за птицечовката-албинос”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *