7-те смъртни гряха в киното, илюстрирани с режисьори

Гледах последния филм на Люк Бесон и това ми даде идея, но също ме накара да се запитам: На какви наркотици е тоя човек?

А може би е само пиян? Насвяткал се е с нещо. Dogman 2023 (Догман) е нетрезв опит на французина да създаде нещо интересно. Да повтори успехите си от миналия век. Успехи качествени, но и финансово количествени. Бесон е най-американският френски режисьор. Той стана богат и това му хареса. 

Алчност

Бесон е пункт за вторични суровини, фабрика за рециклиране на идеи. Идеи, чието изпълнение е забележимо по-бледо. Люк е режисьорът, чиито филми стават прогресивно по-лоши, вместо по-добри. 

Алчността е бездънна яма, която изтощава човека в безкрайното му усилие за още. Амбицията на Бесон е да направи нов блокбъстър, за да направи още пари. Той пунтира старите си активи, за да има повече, което парадоксално го убива като творец.    

Творчеството умира, когато мотивът са парите. Има книги за това, научни изследвания също. С пари мога да ви накарам да копаете по-бързо, да изядете още една купа боб, да дойдете в офиса в събота, да си отворите краката по-широко. Не мога да ви накарам да напишете „Великият Гетсби“.  

Много актьори провалят кариерата си, защото са алчни. Те губят ключови роли, когато искат повече пари, отколкото има. Или губят реноме, когато приемат повече пари, но в по-гадни филми. Творческите постижения са резултат от вътрешна мотивация. В осем от девет случая външните стимули водят до по-лошо представяне. Любовта е сляпа, но алчността е творчески импотентна. 

Чревоугодие

Опитвах се да си спомня: кои са останалите шест гряха. И си помислих за Скорсезе. Любим режисьор. Но последните му филми са пример за времева лакомия. Чревоугодничеството е прекомерна наслада и консумация на нещо, до степен на разхищение. 

Разбира се, Скорсезе не може да стъпи на малкия пръст на Бела Тар, Sátántangó 1994 (Сатанинско танго) е 7 часа и 30 минути. Или Лав Диаз, който не пада под 5 часа, но редовно стои към 8. Може би затова не знаете кой е.

Латинският корен на думата лакомия идва от преглъщам или поглъщам. Лакомията е грях отдавна, но в началото се е възприемала като: един изяжда всичко, a останалите остават гладни. С времето се появяват нюанси. Грешни са тези, които изпитват твърде голяма наслада от яденето. Грешни са и тези, готови да платят твърде много за едно блюдо. Или тези, които не спират да плюскат дори, ако са пред пръсване. 

Орсън Уелс е бил лакомник по различни начини. Храни, жени, алкохол, пури. Той е известен с това, че на едно сядане изяжда меню, което се състои от пет обилни блюда, две бутилки червено вино и допълнителни чаши коняк. Легендата за Уелс гласи, че е изоставил множество проекти, поради липсата на дисциплина и обичта му към добрия живот. Сам казва: „Лакомията не е таен порок“. Режисьорът напуска света с по-малко филми, но с тегло от 130 килограма. 

Леност

„Аз съм мързелив и несъвършен“ – казва за себе си Уди Алън. Сценаристът-режисьор е споделял, че никога няма да направи велик филм. Защото е твърде мързелив и предпочита да си тръгне за вечеря, отколкото да се посвети на перфектното композиране на някоя сцена. 

Противоречиво е да наричам „мързелив“ човек, който произвежда по филм на година, между 70-ия и 80-ия си рожден ден. Но Уди не лъже. Когато изпуска топката, то е от мързел, а не поради глупост или липса на талант. Алън поддържа спокойно, задоволително ниво на лентяйство, давайки 40-50% от нужните усилия. Светът бездруго е пълен с хора, които дават 110% постоянно.  

Гняв

За разлика от водата, хората кипват при различни температури. Доста режисьори се палят лесно или са гадни в края на деня. Сред редовните имена са Терънс Малик и Оливър Стоун, последният е описван и като болезнено суетен. 

Дейвид О. Ръсел е грубиян, хулиган, побойник и тиранин. Хора бягат от сценичната площадка или се заклеват, че никога няма да се върнат повече. Той е гамен, който си прикрива зад маската на голям артист. Човек, който изпитва удоволствие да сплашва и унижава. 

Ръсел вижда в гнева начин да получи това, което иска. Ако не е свалено, в YouTube можете да намерите видео, в което той се държи поразяващо брутално с Лили Томлин. Едновременно ви е неудобно, че гледате, но също се изпълвате с гняв и си представяте как бихте му отвинтили един шамар – с обратната страна на ръката. Но гневът не е добър съветник. 

Похот

Развратът е сред „леките“ прегрешения. Може би хората правили списъка са признали един на друг, че не им е чужд. Бил Козби, Роман Полански, Брайън Сингър, Харви Уейнстейн, Дани Мастърсън, Джеймс Франко, Виктор Салва. Изнасилвачи, педофили, зоофили и всякакви други сексуални крокодили ловуват в Холивуд. Може да си помислиш, че блатото е направено за тях.   

Катрин Брея е автор на един от най-гадните филми, които съм гледал. Порното в него е най-малкото шокиращо нещо. Режисьорската некадърност и инфантилната жажда за внимание са значително по-срамни. Досадна, грозна, псевдоинтелектуална смет. Друг французин, който излива половия си нагон, под формата на „арт“ е Гаспар Ное. 

Моят любим рицар от Ордена на блудството е Ларс фон Триер. Продължавам да не съм гледал Nymphomaniac 2013 (Нимфоманка), но съм гледал почти всичко друго. Ларс има черен колан в боравенето с провокацията. 

Ако трябва да избера едно лице, което работи като театрална маска на греха, то избирам Джеймс Тобак. През цялата си кариера Джеймс е режисирал 12 филма. Мнозинството от тях са под посредственото ниво. Но е акумулирал над 200 обвинения в сексуален тормоз. 

Завист

Завистта е близнак на алчността и сестра на похотта. Споделя с тях ненаситното желание. Завистникът ламти притежанията или качествата на някой друг.

Асгар Фархади, носител на една номинация за Оскар и поне четири награди от Фестивала в Кан, вече е осъден на две инстанции, че откраднал A Hero 2021 (Герой), от своя студентка. Колко саркастичен е животът.

Един от най-надценените режисьори, които работят в Холивуд е Джей Джей Ейбрамс. Моя хипотеза е, че Ейбрамс иска да е Стивън Спилбърг на 21 век. Всеки човек има желания, които не казва на другите, но делата ни са предатели. 

Ейбрамс жадува да е цар на боксофиса, да е по кориците на списанията и по стените на социалните мрежи, които да го затрупват с комплименти. В реалността обаче филмите му са пълни с дупки, пропуснати детайли, глупотевини и ужасни отблясъци. 

Гордост

Гордост, любимият ми грях – казва дяволът, от The Devil’s Advocate 1997 (Адвокат на дявола). Гордостта е най-антибожественото състояние, унищожава смирението и води до падението. 

Високомерие, чувство за превъзходство, слепота за собствените грешки, пренебрежение към конструктивна критика или обратна връзка, егоманящина, липса на съпричастност, самодоволство, вяра, че няма какво повече да се научи или постигне, a в крайна сметка – стагнация. Ридли Скот е изключителен визуалист, майстор на камерата, но гордостта и суетата са неговата неудача.    

Свързани публикации:

Големи режисьори хейтят големи режисьори (и не чак толкова)

Сюжетът срещу Картината

Риалити програми, ако бяха измислени от големите режисьори