В киното, а и в живота, автентичността е безценна. Оригиналността не съществува. „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави.“*
Damsel 2024 (Принцесата и драконът)
Гледах този филм, макар да не съм негов таргет и демографски фокус. Страхотният екип – от възрастни актьори, изпитва неудобство, докато рецитира апатичните си реплики. Те, репликите, са написани са от Дан Мазу, сценарист на блестящи продукции като: Fast X 2023 (Бързи и яростни 10) и Wrath of the Titans 2012 (Гневът на титаните).
Damsel 2024 e визуална кувертюра, съшита от множество други филми. Развличах се, когато правех аутопсии на подобни миш-маши. Oblivion 2013 (Забвение) е такъв филм, Passengers 2016 (Пасажери) е друг. Ще направя бърза дисекция.
Двойката – принцеса-дракон, архетипно е в основата на множество антични легенди, средновековни приказки и рицарски балади. Историята е романтична метафора за любовта.
Идейно Damsel 2024 е повторение на Dragonheart 1996 (Сърцето на дракона). В него доблестен рицар се съюзява с последния дракон, за да преборят деспотичен крал.
Политически Damsel 2024 е феминистки преразказ, на хорър комедията Ready or Not 2019 (Докато смъртта ни раздели). В нея млада булка взима „принц“ от семейство магнати. Жената в бяло открива, че е жертвен агнец. Фамилията трябва да убие булката, преди изгрев слънце, за да запази богатството и успеха си, като част от договор, сключен с тъмните сили. Булката се спасява сама.
Визуално, от 30-та до към 50-та минута, Damsel 2024 е копие на сцената между Билбо и Смог, от The Hobbit: The Desolation of Smaug 2013 (Хобит: Пущинакът на Смог). Разбира се, оригиналът – макар направен преди десетилетие, е по-добре осветен, озвучен, изигран.
Следва копие на Prey 2022 (Хищникът: Плячка), което пък е Рамбо, но с индианка.
Краят, той е „онази сцена“ с дракона и русата мацка, чието име не знам, защото не съм гледал Game of Thrones 2011-2019. Мога да продължа с дузина визуални елементи, които просто са „дигнати“, като велосипед от софийски вход. Цялото е генерично, конвенционално, репетативнo, фиктивно и мнимо. Което нямаше да е грях, ако кампанията на филма не обещаваше, че ще гледаме: нещо ново, невиждано, нечувано, неправено досега. Тъпо е да лъжеш, ако е абсолютно сигурно, че веднага ще открият истината.
Argylle 2024 (Аргайл: Супершпионин)
Argylle 2024 е също много неща. Като начало, той е най-слабият филм в кариерата на сценариста и режисьор Матю Вон.
Иначе буквално е The Lost City 2022 (Изгубеният град). В него авторка на романтични екшън романи се оказва въвлечена в сюжет от книгите си.
Argylle 2024 е и всяка една екшън комедия. Но също, той е великолепен пример за това, което се случва, когато не знаеш какво правиш, но си платил на хора да правят нещо.
В рекламата се нарича „страх от празното пространство“. Да си представим, че Клиентът е платил за страница реклама – в най-якото и лъскаво списание. Или е взел фасадата на сграда – баш в центъра на града, за да сложи мега як мегаборд. Рекламната агенция предлага рекламата да е малък космонавт, който се рее в черното на космоса. Чакай, чакай малко – казва Клиентът – ние плащаме на квадратен сантиметър. Дали сме пари! Напълнете с нещо. Сложете там… звезди, ракети, комети, някое извънземно, лазери-мазери, па и логото може да е три пъти по-голямо. Даже пет пъти. Платили сме. Има място!
Argylle 2024 е точно това – поредица от образи, които пълнят пространството. Ние тука на Дуа Липа сме й платили, даже продуцентите ходихА на вечера с момичето. То, Сам Рокуел сме ‘зели, то Джон Сена, то Хенри Кавил. Дайте им нещо. Да викат, да тичат, да скачат, да напра’ат кълбо, шпагат, танци-манци. Сложете бой, бе! Аз ли да ви уча, са. Хората искат да гледат неща, брат. Тури му и една котка, за всеки случай.
The End We Start From 2023
Още един днешен, но вчерашен филм. Уводът е поетично-метафоричен. Водите на бременна жена (Майката) изтичат, когато Великобритания е удавена от библейски потоп. Майката ще трябва да оцелее в този нов свят с новия живот, който трябва да закриля.
Това е британско копие на The Road 2009 (Пътят), The Survivalist 2015 (Оцеляващият) и Children of Men (2006).
Ситуацията навява спомен за Waterworld 1995 (Воден свят) и The Postman 1997 (Месия на бъдещето), но последните са по-добре осветени, по-добре изиграни, по-динамични и даже с по-добри диалози. Разбира се, няма да пропусна, че двата филма на Кевин Костнър са сред най-големите исторически кино провали.
The Kitchen 2023 (Кухнята)
Лондон, мрачното бъдеще, всички социални жилища са премахнати със закон. Мълчалив мъж и дете, което той взима под крилото си, се опитват да оцелеят в Кухнята. Гетото е пълно с мигранти, които отказват да се изнесат.
The Kitchen 2023 е безвкусна, претоплена манджа. Филмово гювече, в което са хвърлени късове от добри и не чак толкова успешни опити за социални коментари.
Дизайнът на Кухнята е повлиян от Blade Runner 1982 (Блейд Рънър). Архитектурата е 1:1 с неаполските гета, от Gomorrah 2008 (Гомора), на Матео Гароне.
Ще откриете елементи от класически британски соц реализъм и френски гето филми: La Haine 1995 (Омраза), District 13 (Предградие 13), Les Misérables 2019 (Клетниците), Bac Nord 2020 (Крепостта).
Научнофантастични социални драми: Repo Men (2010 (Живот назаем), Black Mirror 2011– (Черно огледало), Attack the Block 2011 (Блок под атака), Elysium 2013 (Елизиум), High-Rise 2015 (Небостъргачът), What Happened to Monday 2017 (Какво се случи с Понеделник?).
Гювечето е гозба за мързеливци. Това не означава, че тази магическа каша от остатъци не може да е вкусна. Важно е да чукнете яйце, за да стегне цялото и да добавите капаче от тесто, защото ядем не само с устата, но и с очите, и ума. Така са ми казвали готвачи, аз не готвя.
Miller’s Girl 2024 (Момичето на Милър)
Някъде в този филм трябва да има секс сцена с Джена Ортега. Заради нея Съюзът на американските актьори наложи нови правила, за снимане на голи сцени. Толкова е скандална, толкова е шокираща. Аз не достигнах до нея. Направете си сметка, колко зле са първите 20-тина минути, че даже стегнатото, младо тяло на Джена не ме мотивира да остана за повече.
Затъпяващо зле написан сценарий от човек, който сериозно се мисли за писател, но грозно се надценява. Не бях виждал такова надценяване от времето, когато Садам Хюсеин нападна Кувейт. От времето, когато Кадафи изнесе реч, че победата е негова. Апропо, случилото се с Муамар е по-добра романтика, от Miller’s Girl 2024.
Ако искате същия филм, но Стенли Тучи да е професорът, то гледайте Submission 2017 (Подчинение). Ако искате да ви е неудобно, че гледате – опитайте I Have Electric Dreams 2022, автобиографичен „Лолита“ филм на Валентина Морел. Ако искате същия филм като Miller’s Girl 2024, но много по-добър изберете…
…или който и да е филм на Уди Алън, дори от най-слабите.
Писали сме за:
Scent of a Woman 1992 (Усещане за жена) и Good Will Hunting 1997 (Добрият Уил Хънтинг)
Finding Forrester 2000 (Да откриеш Форестър) и Wonder Boys 2000 (Момчета чудо)
* Еклисиаст