„Цената, която плащаме, за да сме себе си, си заслужава“
Тя е малка, но с голям живот. Толкова голям, че има четири официални биографии. Първите три са написани от самата нея. Аз прочетох четвъртата, която е от единственото й дете, дъщеря й – Кит Шапиро.
„На 81-годишна възраст почина известната американска джаз певица Ърта Кит“ – гласи българската новината за кончината й, през 2008. Но Ърта е толкова много други неща. Тя е кабаре откритие, телевизионно величие, поп икона, секс символ, Бродуей звезда, активист, мишена на ЦРУ. Тя е чернокожа певица, поканена да изнася концерти в Южна Африка, по времето на апартейда. Ърта говори четири езика, пее на седем. Има глас, който е достатъчно да чуете веднъж, за да влезе във фонотеката на спомените ви.
„Аз не съм черна, аз не съм бяла, аз не съм розова, аз не съм зелена“
Почти през целия си живот Ърта не знае основни неща за себе си. Неща, които повечето от нас знаем: кога сме родени, кой е баща ни, обича ли ни мама.
Ърта Мей, както се казва в началото, се ражда в малко градче – селски тип, на име Норт (Север) в… Южна Каролина. То съществува и днес. Останали са 696 души. 46% бели, 45% чернокожи, 3% индианци.
Майка й се казва Ани. И е смесица между африкански и чероки гени. Бащата остава тайна и до днес. Предполага се, че е бял, син на собственика на плантацията, където работи Ани. Допуска се, че Ърта е плод на изнасилване. Не толкова драматичното предположение е, че е дете на местния лекар. Бащата не иска да се знае, че е баща. Името му е изтрито от всички архиви. Това е негово право и задължение. Никой бял не желае да е баща на „мелез“. Незаконно е.
Майката на Ърта си намира чернокож мъж, който също не иска „мелез“. Ърта е твърде черна, за да е бяла, твърде бяла, за да е черна. Детето е захвърлено на роднини, които жестоко я малтретират. Когато състоянието й става толкова трагично, че дожалява на съседите, тя е изпратена при леля, която живее в Ню Йорк. Липсата на любов, отсъствието на грижа, физическото отхвърляне, психическото отричане бележат Кит, за цял живот.
„Взех всички изпражнения, с които ме замери животът, използвах ги като тор“
Хора, които израстват в такива условия стават алкохолици, наркомани, насилници, убийци. Не и Ърта. Тя решава, че ще обикне себе си и живота. Вместо да връща омраза, тя иска да дава любов.
Записва се на танци. През 1945 става част от трупата на Катрин Дънам. Първата, чиито членове са само чернокожи. Докато са на турне в Париж, Кит е поканена да направи соло изпълнение в голям нощен клуб. Дънам категорично й забранява. Кит напуска веднага.
Когато от Café de Paris я питат какво ще бъде представлението й, тя отговаря: „Не знам. Още нямам представление“. „А ще пеете ли?“. „Ще пея, но не знам какво?“. „А, костюм поне имате ли?“. „Нямам, но ще си направя“. Тя излиза, купува си плат и започва да шие.
Именно в Париж Ърта Мей ще сътвори Ърта Кит. Тя е опаковката, която завладява публиката. Второто й Аз. Защитната й броня. Примамката за успеха.
Ърта Кит е уникален глас, зноен, като мъркане на котка, която се протяга, върху кадифена постелка, пред запалена камина. Магнетично присъствие, уверено, но палаво, пълно с чувственост и съблазън. Безстрашие и автентичност, силата да оставаш себе си, дори под натиск.
„Това е най-интересната жена на света“
Ще възкликне Орсън Уелс и ще й подари първата роля на сцената. Тя ще изиграе Хубавата Елена. „Никога не съм правила секс с Орсън. Може би затова ме намираше интересна“ – казва в няколко интервюта – „Просто работехме, нищо повече“.
„Много мъже са се опитвали да ме свалят, но никой от тях не се опитa да ме вдигне“
Нейната притегателност, гравитационното й поле ще прикове към себе си множество силни мъже. Но и цяла Америка, когато през 1967 е избрана, за ролята на Жената котка, в телевизионната поредица за Батман.
Става случайно, става по заместване. Но тя е готова и то със собствен прочит. Ърта прави изпълнение, което надхвърля водевилно-карикатурния стил на шоуто.
Всички следващи изпълнителки на ролята ще бъдат сравнявани с нея. Според мен, единствено Мишел Пфайфър ще направи нещо по-добро.
Както е на върха, така пада от него – година по-късно. Тя е поканена, за да украси Белия дом, като част от звезден обяд. Когато идва нейния ред за няколко думи, тя започва с: „Децата на Америка не се бунтуват без причина“. Речта й срещу Виетнамската война е скандална. Ченетата на присъстващите увисват. Телата им се изпотяват със студена пот. Първата дама избухва в сълзи.
От събитието е останала снимка. Ърта е около 160 сантиметра, но изглежда още по-крехка, застанала пред президента Линдън Джонсън, който е над 190. Тя се е изпънала максимално, а президентът сякаш се сдържа – само заради камерите, да не й зашлеви един. Давид срещу Голиат – исторически момент. След обяда, тя става persona non grata, а ЦРУ отваря досие на нейно име и дори прави очерняща кампания, която я заклеймява като „садистична нимфоманка“. След инцидента Ърта се спасява в Европа.
„Единственото, което мога да продам е и единственото, което ми остана – талантът ми“
Простено й е, десетилетие по-късно, когато тя се завръща с триумф на Бродуей. Ще последват три награди Анни, за гласа й, в поредица анимации. Три награди Еми, диско хит в топ 10 на Billboard – тогава е на 57 години. Номинации за Грами и Тони. Дейвид Боуи ще напише песен, вдъхновен от нея.
Една бедна берачка на памук, която докосва света.