Perfect Days 2023 (Прекрасни дни) ни сприятелява с Хираяма, чистач на тоалетни в Токио. Той живее в тиха и прекрасна самота. A началото на всеки миг завършва в нов.
No Drama
Филмът няма ретроспекция, ретардация, градация, хипербола, парабола, специални ефекти, но преди всичко – няма драма.
Това е филм за умението, силата и значението да се свържеш с настоящето. Една от повтарящите се визуални метафори са лъчите светлина. Японската дума „комореби“ означава точно това: слънчева светлива, която преминава през листата на дърветата. Гали кожата ти, играе си със сенките по земята. Светлина, която е топла, но няма да те изгори. Златиста и красива, но също мимолетна. Това е светлина, която Хираяма се опитва да улови с лентовия си фотоапарат. Да запази чувството за мир, духовен покой, липсата на конфликт.
Следващият път е следващият път, сега е сега*
Perfect Days 2023 е в сегашно глаголно време. Във всяка част е вплетено усещане за наличност в момента. Ти си точно тук, точно сега. Това е. Почти постоянно камерата се съсредоточава върху лицето на Коджи Якушо. Актьорът спечели голямата награда за Най-добър актьор, от Филмовия фестивал в Кан, през 2023.
Животът на главния герой е подредена поредица от ритуали. Всеки ден, той се събужда преди изгрев слънце, измива се, полива малката си градина, от спасени растения, взима си кенче кафе, качва се на малката си синя кола и отива на работа.
Проследяваме почти в реално време ежедневието му. Наслаждаваме се, гледаме как се чистят тоалетни. Апропо, извънземни тоалетни, в сравнение с всичко, което сте виждали в България, а даже и в Европа.
Хираяма обядва – в един и същ парк, където сяда до една и съща жена, която прави същото. След работа, той отива в обществена къпалня. Едно от любимите му неща са мехурчетата в джакузито. По очите му разбираме, че ги обича още от дете. После минава през бар, където изпива чаша студена вода. Кадрите са толкова документални, че утоляват собствената ни жажда.
Без думи
Хираяма почти не говори. Вместо него говорят текстовете на песните, които слуша – от аудиокасети. Това е мъж от отминало време.
Но кой е той? Какъв е бил, преди да стане чистач? Защо живее сам? Винаги ли е бил сам? Имал ли е жена, а деца? Разбираме, че има сестра, която очевидно е богата. Защо Хираяма е отрязал корените си? Виновен ли е? Сгрешил ли е? Какво се е случило, за да сме точно тук и сега? Не знаем и няма да разберем. Защото няма значение.
Вендерс решава, че не е нужно да знаем миналото на героя, за да познаем човечността му. Режисьорът, който е съсценарист, заедно с Такума Такасаки, вярва, че днес е по-важно от вчера. Днес Хираяма е деликатен, внимателен, щедър, смирен, съпричастен. Днес той се усмихва на слънчевите лъчи. Днес избира да започне деня отначало.
Влиянието
Perfect Days 2023 е под силното влияние на Ясуджиро Озу и Кого Нода, и тяхното кино, което търси необикновената сила на обикновеното. Това е японски (д)зен, който повечето западни умове не могат да разберат.
Да си тук и сега не означава нирвана. Нито, че си в постоянен оргазмен екстаз от съществуването. Това не е YOLO (you only live once) философията, на западната младеж, която стана популярна последните две десетилетия. Това не е: „Брат, всички ‘ше умрем, дай да се надръсаме и одрусаме некоя кифла“.
Хираяма няма да дрифти с 200 по Околовръстното, докато е нашмъркан с кокаин. Крайността на живота не е оправдание да си тъпо парче и социопат. Хираяма има смисъл в начина, по който чисти тоалетната, дори на места, които никой няма да види.
Както казах, Perfect Days 2023 не е иновативен, но е отлично попълнение в каталога на Тихото кино. Интроспективни филми – с добро сърце, които са лишени от драматизъм и конфликт. Ако искате да гледате или сте пропуснали да гледате, горещо препоръчам: Paterson 2016 (Патерсън), същият филм, но ми е по-любим.
А също, Columbus 2017 (Кълъмбъс), изключителен дебют за сценариста и режисьор Когонода. Романтичен, без да е захаросан, тих, без да е незабележим.
Много близък, като усет и слънчеви лъчи, е On Body and Soul 2017 (За тялото и душата), на Илдико Елниеди. От миналата година в тази категория биха попаднали Past Lives 2023 (Отминали животи) и Fremont 2023 (Фримонт). И двата са от моя топ 5.
От филмите на самия Вендерс, най-близко до Perfect Days 2023 се позиционират Paris, Texas 1984 (Париж, щата Тексас) и Wings of Desire 1987 (Криле на желанието).
Японско злато в категорията е Departures 2008 (Отпътувания). Old Joy 2006 е независим филм, който е в американска форма. Показва двама 30-годишни приятели, които тръгват на път. Формата е такава, но функцията е японска, защото няма конфликт. Ставаме свидетели на кротката, естествена смърт на приятелството им. Няма крясъци, викове, сълзи, дълги монолози.
In the Aisles 2018 е германският опит, ленив на места, но отлично написан, реалистично изигран и въздействащ. Тук имаме обратната ситуация. Срамежливият и затворен в себе си герой започва да работи в склад на хипермаркет. Той успява да открие приятели, дори на подобно дехуманизирано място.
Не съм свършил. Ако искате да гледате същия актьор – Коджи Якушо, но като по-млад, в подобна роля, то опитайте The Eel 1997 (Змиорката). Безмълвен мъж е пуснат в изпитателен срок от затвора. Той се опитва да заживее отново и изкупи греховете си, докато работи като бръснар в провинциално градче. Сега предпочита да си говори със змиорка, защото се страхува от приятелството на хората.
Дали Вендерс е гледал The Eel 1997 – не знам, но филмът печели Голямата награда в Кан. Разказът на Вендерс е по-добър.
Мнението ми в едно изречение:
Толкова приятен филм.
*Цитат от Perfect Days 2023