Това е нежен филм. Не изтънчен или префинен, а чувствителен, състрадателен, хуманен. Филмова ласка за изоставените, изолираните, напускащите, напуснатите, прокудените, самите.
Четох проучване, според което 3 от 5 жители на модерния свят споделят, че се чувстват самотни. Самотата е епидемията, за която не говорят в новините.
Бабак Джалали създава Fremont 2023 (Фримонт), видео есе за самотата. В час и половина – в черно и бяло, режисьорът ни свързва с поредица от малки герои, потопени в абсурдността на живота.
Доня e бежанец и бивш преводач. Тя е късметлия, успява да се качи на последния полет, който изтегля американските войски от Афганистан. Досещате се за кадрите – хора, които висят по крилете и колесника на самолета, тичат, викат, молят се, падат по пистата, някои умират.
Доня трябва да е щастлива, защото съдбата на останалите след нея преводачи е мъчна и смъртоносна. Оказва се, че талибаните имат алергия към образованите. Тази година Гай Ричи направи добър екшън по темата – The Covenant 2023 (Завет).
Fremont 2023 няма общо с екшъна. Филмът е бавен, нелеп, парадоксално смешен. Доня работи в малка семейна фабрика, която произвежда китайски курабийки с късметчета. Тя живее скромно, няма семейство – останало е в Афганистан, почти няма приятели, а също и сънища. Безсънието я принуждава да отиде на психолог – „за хапчета, които ще ме приспят“. Но психологът сам има нужда от психолог.
Един ден Доня се издига в кариерата, поради внезапна смърт на колега. Тя става писател – започва да пише късметите в курабийките. Това ще отключи малки, но важни промени.
Играта на актьорите е брехтова, нарочно скована, вдървена, парализирана. Сякаш всички са бежанци в телата си. Анаита Вали Зада, която е емигрант и в реалността, се справя отлично в главната роля. Тя не използва академична техника или брилянта дикция, достатъчно е да погледнете лицето й, да се взрете в очите й, за да потънете дълбоко.
Камерата е интимна, близо до актьорите. Няма усмивки, но не места е искрено смешно. Fremont 2023 спечели уважението ми, защото не е сантиментален и има уместен, оптимистичен, но не захаросан край, който идва навреме.
Това е вашият филм, ако харесвате Harold and Maude 1971 (Харолд и Мод), на Хал Ашби, Paris, Texas 1984 (Париж, щата Тексас), на Вим Вендерс, Smoke 1995 (Дим), на Уейн Уанг и Пол Остър, Paterson 2016 (Патерсън) и почти всеки друг филм на Джим Джармуш, или Аки Каурисмеки.
Мнението ми в едно изречение:
Филм, който избягва мелодрамата, за да изгради автентична връзка със зрителя.
Свързани публикации: