Осемте планини

Този филм ще ви хареса, ако сте планинари. А също, ако сте хора.

The Eight Mountains 2022 (Осемте планини) е по едноименния роман на Паоло Кониети. Официалната му премиера беше Филмовия фестивал в Кан – миналата година, където спечели наградата на журито. Масовата му световна премиера бе тази година. 

Рядко харесвам филми, които печелят в Кан. Явно вкусът ми има алергия към комитетски решения. Мога да дам десетки примери, но дори да ги дам ще е безсмислено, защото няма да си спомняте нито един от тях. Запомних The Eight Mountains 2022. Феликс ван Грьонинген и Шарлот Вандермерш създават красив, въздействащ, тих филм, който ви подтиква да пораснете. 

Започваме с две момчета, които се срещат в италианско алпийско село. Пиетро идва от града, а Бруно е последното дете в умиращото село. Двамата стават приятели. Филмът е тяхната одисея.  

Как момчетата стават мъже? И кога? И въобще – стават ли? Как строят приятелства? И къщи? Как се влюбват? Как печелят? Как приемат загубата? Как умират?

Каква е връзката с бащите ни? С родното ни място? Защо искаме да избягаме и от двете? Можем ли? Трябва ли? Как намираме смисъл в живота си? Цел? Кое е важното? Има ли важно? 

Всички тези въпроси са зададени по разсъдлив начин, на фона на божествената природа. Чудесна кинематография на Рубен Импенс, блажена музика на Даниел Норгрен. Начинът, по който те са съчетани ми напомни за класиката Jeremiah Johnson 1972 (Джеръмая Джонсън), на Сидни Полак.

Носталгичен, меланхоличен, дълбок, носещ мъдростта на планината, това е вашият филм, ако харесвате: Emperor of the North Pole 1973 (Императорът на Северния полюс), The Edge 1997 (Острието), Into the Wild 2007 (Сред дивата природа), Everest 2015 (Еверест), Leave No Trace 2018 (Не оставяй и следа), Arctic 2018 (Арктика).

Мнението ми в едно изречение:

Велики неща се случват, когато се срещнат хора и планини – Уилям Блейк

Трейлър