15 най-добри шпионски филма, които не са с Джеймс Бонд

Докато чистех прах, което правя по-рядко от необходимото, сред комикс колекцията ми видях The Sheriff of Babylon / Шерифът на Вавилон, поредицата на Том Кинг, който преди да бъде писател е агент на ЦРУ. 

Кинг използва за герои хора, които среща, докато е на мисия в Ирак, през 2004. Как комиксът не е станал сериал – не знам. Но това ми даде идея за пост.

Иън Флеминг оглави класацията ни за Най-адаптирани писатели. Героят му – Джеймс Бонд, пленява зрителите и прелъстява филмовите студия, повече от 60 години. Бонд надживява мнозинството филмови шпиони, защото – макар и нереалистичен, той има стил. Стил, който мъжете и жените харесват. Но светът на шпионските филми предлага повече от коли, жени, часовници и чаша мартини.  

Spione 1928 (Шпиони)

Това е най-старият шпионски трилър, който съм гледал. Едва ли ще се върнете към нямото кино, но филмът на Фриц Ланг – както повече от творчеството му, е основополагащ за жанра. Сценарият е написан от жена му – Теа, която го издава като книга, година по-късно. Това не спира Ланг да й изневерява – по време на снимките, с Герда Маурус, дебютантката в главната роля. 

Ланг посява семената на множество визуални тропи, които ще гледаме и в следващото хилядолетие. Атлетичен млад агент – известен като 326 (да, 40 години преди 007), трябва да спре международния комплот на злодей, чиято цел е световна доминация. Разбира се, злодеят е зъл на външен вид, прилича на Ленин, но също е банкер. Част от плана му е Соня, руски двоен агент, чието оръжие е изкуството да прелъстява.

Ще видите иконични сцени като: предаване на кодирани бележки, преследване с таксита, преследване във влак, дегизировка, изнудване, агенти, които се крият зад вестници, покушение на герой, точно преди да ни каже тайната, брутална престрелка, подслушване и даже микро камера, скрита в ревера на сако (да, преди един век).

The 39 Steps 1935 (Тридесет и деветте стъпала)

Британска класика на Алфред Хичкок, по едноименния роман на Джон Бъчам. Робърт Донат е в ролята на турист, който – в наивния си опит да помогне, е въвлечен в шпионска афера. „Шпионин? – ще каже един от характерите – Предпочитам агент“.

Хичкок работи с по-голям бюджет от обичайното, но постига максимум въздействие с минимум средства. Причината е, че дебелите чекове отиват за актьорите Робърт Донат и Мадлин Карол, която е прототип на бъдещия Хичкок архетип – Ледената блондинка.

Темата за невинен гражданин, който инцидентно става виновен ще бъде любима на Хичкок, както и използването на MacGuffin. Филмът е най-добрият за годината във Великобритания, а до ден днешен влиза в топ 100 британски филми за всички времена. 

Notorious 1946 (Небезизвестните)

Агент Девлин (Кари Грант) вербува госпожица Алисия Хуберман (Ингрид Бергман), за да се внедри в група нацисти, които се укриват в Рио де Жанейро. 

В разговорите си с Франсоа Трюфо Хичкок казва, че намира британските си филми за добри, но добри като „направени от талантлив дилетант“. Той израства до професионалист в Америка. Истина е. Notorious 1946 е прагът към майсторството. Работата с камерата е новаторска, творческа, образец за поколения режисьори. 

Без да използва видимо насилие, Хичкок успява да ни държи на нокти, докато изследва ефектите на любовта, ревността, омразата, вината и дълга. В Notorious 1946 той започва своята психоанализа, на кастриращата майка върху мъжката психика. Опасен, красив и прелъстяващ – като очите на Ингрид Бергман, филмът е един от най-добрите на Хичкок. 

North by Northwest 1959 (Север-северозапад)

Най-стилният шпионски трилър, задължителен за всеки киноман. Споменавали сме този шедьовър в много контексти. Архитектурата в киното, костюмите, дизайн работата на Сол Бас, музиката на Бърнард Хърман, Кари Грант – който е сред най-елегантните кино мъже и разбира се – Хичкок, чиято работа устоява на времето повече от половин век.  

Роджър Тронхил (Кари Грант) е умен и пъргав директор в рекламата. Докато е в бизнес среща, той махва с ръка, за да извика сервитьора. Роджър иска да пусне телеграма на майка си, но бива объркан от двама агенти. Те са сигурни, че той е мъж на име Джордж Каплан.

The Manchurian Candidate 1962 (Манджурският кандидат)

Филмът на Джон Франкенхаймер е номиниран за две награди Оскар. Той създава устойчив израз и масово безпокойство в американската публика от „промиване на мозъка“. Страхът от препрограмиране, хипноза, от превръщането ни в нечия марионетка започва през ‘50-те години на 20 век. 

Майор Бенет Марко (Франк Синатра) е офицер от разузнаването и ветеран от Корейската война. Марко има проблем, повтарящ се кошмар, който започва да го измъчва. Има римейк от 2004 с Дензъл Уошингтън и множество копия. Едно от творческите е The Parallax View 1974 (Паралакс), на Алън Пакула.

The Spy Who Came in from the Cold 1965 (Шпионинът, който дойде от студа)

Мартин Рит режисира едноименния роман на Джон льо Каре. Това е любимият ми филм по творчеството на англичанина и един от най-автентичните шпионски трилъри изобщо. 

Проследяваме заплетената мисия на агент Алек Лиймас, брилянтно изпълнен от Ричард Бъртън. Той печели номинация за Оскар и награда БАФТА за Най-добър актьор. 

Филмът се отличава с умно написаните си диалози и непредвидими обрати. Една от силните части е въздействащият монолог на Бъртън, в който казва: „Какви според теб са шпионите? Морални философи, които мерят всичко, което правят, спрямо Божието слово или Карл Маркс? Не са. Те са сбирщина от долнопробни копелета като мен, нищожества, пияници, педерасти, мъже под чехъл, държавни служители, които си играят на „Каубои и индианци“, за да разнообразят малките си скапани животи. Да не мислиш, че седят като монаси в Лондон и претеглят доброто и злото? Вчера бих убил Мундт, защото мислех, че е зъл и враг. Но днес – не. Днес той е зъл и приятел.“ 

The Day of the Jackal 1973 (Денят на Чакала)

Е по дебютния роман на Фредерик Форсайт, който разказва за плановете на терористична организация от френски офицери, чиято основна мишена е Шарл дьо Гол. След като не успяват да се справят сами, те наемат Чакала, професионален английски атентатор. Френското разузнаване трябва да открие и спре перфекциониста убиец.  

Първокласният филм на Фред Зинеман има известен римейк с Брус Уилис, но също ще бъде имитиран от други. Едуард Фокс, който тогава е непознат актьор, създава мостра за характера на Вълка единак. 

The Odessa File 1974 (Досието „ОДЕССА“)

Още един филм по роман на Форсайт и отлична роля. Този път е на Джон Войт, той е журналист, който получава дневника на самоубил се евреин. Журналистическото любопитство и спомените на възрастния мъж ще тласнат героя в разследване, което ще привлече интереса на Мосад. 

А, да. ОДЕССА не е градът в Украйна, а е абревиатура на Organisation der ehemaligen SS-Angehörigen – Организация на бивши членове на СС, чиято цел е да прикрива оцелели немски офицери, след Втората световна война. 

The Conversation 1974 (Разговорът)

Франсис Форд Копола пише, продуцира и режисира този съспенс тежка категория, който ще заслужи три номинации за Оскар. Главният герой е параноичен частен детектив, шпионин и джазмен, на име Гари Кол (Джийн Хекман). 

Това е любимият филм на Копола – според самия него, но също и любимата роля на Джийн Хекман. Образът е определящ за цялата му кариера. Той ще играе негови вариации, няколко пъти след това. Дори във филм, който ще видим по-надолу. Силният актьорски екип включва и: Джон Казейл, Харисън Форд, Алън Гарфийлд, Робърт Дювал. Темата за духовното състояние на воайора и подслушвача ще бъде в основата на един от най-добрите немски филми от 21 век.  

Enemy of the State 1998 (Обществен враг)

Обещах, че ще видим Джийн Хекман отново. Той е пенсиониран агент от разузнаването, старо куче, което може нови номера. Поработва като частен детектив, който се забърква – заедно с наивен адвокат (Уил Смит), в шпионските игри на NSA, Агенцията за национална сигурност на САЩ. Това са хората, които подслушват целия свят. Освен че е динамичен трилър, филмът поставя важни морални проблеми, които са актуални, десетилетие преди разкритията на Едуард Сноудън. 

Апропо, NSA има чувство за хумор. Спомням си, че когато ЦРУ пусна първия си официален туит – „Здрасти“ или нещо подобно, ФБР реагира под него, като написа: „Не можем да потвърдим или отречем, че това е официалният акаунт на ЦРУ“. След няколко минути, официалният акаунт на NSA написа: „Ние можем“. 

Ronin 1998 (Ронин)

Чудех се дали да включа Ronin 1998 (Ронин), защото е участник в поне два други наши списъка. А също, е повече екшън, отколкото шпионски трилър. Дейвид Мамет работи като скрипт доктор, по филма на Джон Франкенхаймър и това е за добро. 

Сам (Робърт де Ниро) е бивш агент на ЦРУ, който сега е фрийланс помощник по тъмни сделки и операции. Той се замесва с групичка от професионалисти и откровени аматьори, които преследват тайнствено куфарче.

The Bourne Identity 2002 (Самоличността на Борн) 

Е по едноименния роман на Робърт Лъдлъм и е изключение. Той е сред филмите, които са по-добри от книгите, по които са направени.

Историята на агента със загубена самоличност, който се опитва да намери себе си, докато е в сърцето на ЦРУ конспирация, ще се превърна в Джеймс Бонд на моето поколение. А първите три филма са сред най-добрите трилогии изобщо.

Munich 2005 (Мюнхен)

Една от най-добрите истории за терора. Стивън Спилбърг разказва за операция „Божи гняв“ на Мосад, която е оторизирана от Голда Меир. Тя е отмъщение за Мюнхенското клане, по време на Олимпийските игри, през 1972.

Мисля, че през новия век Спилбърг систематично се проваля, когато иска да е само развлекателен. За протокола: Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull 2008 (Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп), The Adventures of Tintin 2011 (Приключенията на Тинтин), The BFG 2016 (Добрият великан), Ready Player One 2018 (Играч първи, приготви се). Но е невероятен, когато вложи лъжичка сериозност, сърце и ум.

The Lives of Others 2006 (Животът на другите)

Флориан Хенкел фон Донерсмарк ни изпраща в ГДР, през 80-те. Щази или Министерството на държавната сигурност цели да знае „всичко за всеки“. Особено всеки със собствена мисъл, мнения или идеи. Оскар за Най-добър чуждестранен филм през 2007.

Направил премиерата си 17 години след Падането на Берлинската стена, той е първият зрял и автентичен анализ на въздействието на комунизма и тоталитаризма. Преди него немското кино – подобно на българското, произвежда комедии и носталгични реминисценции. Ще ви разбие, дори да нямате спомени от това време. 

Argo 2012 (Арго)

Е сред хитовете на годината. Печели три награди Оскар – включително Най-добър филм, както и още четири номинации. Базиран е на спомените на истинския ЦРУ агент Тони Мендес. Той провежда операцията по спасяването на шестима служители на американското посолство в Техеран, по време на ислямската революция в Иран. Бен Афлек е режисьор и в ролята на Мендес. 

Днес в YouTube можете да намерите множество интересни интервюта с Джона Мендес, съпруга на Тони и бивш шеф на Отдела по дегизировка на ЦРУ. 

Ако сте гледали всичко и всички, то ето още отлични възможности. 

Писали сме за Five Fingers 1952 (Пет пръста), Джоузеф Манкевич споделя историята на Цицерон, един от най-ефективните шпиони на Третия райх.

Писали сме за The Debt 2010 (Неуредени сметки).

Препоръчвали сме A Most Wanted Man 2014 (Най-търсеният човек), по романа на Джон льо Каре, защото навлиза в сивите полета на морала. Пространства твърде сложни и страшни за американския екшън герой. За съжаление, това бе и последната изява на винаги убедителния Филип Сиймур Хофман. Bridge of Spies 2015 (Мостът на шпионите) е сред филмите на годината. Писали сме и за The Man from U.N.C.L.E. 2015 (Мъжът от U.N.C.L.E.)

Свързани публикации:

Играете ли шах, говорите ли латински?