Гай Ричи искрено се забавлява, а ние с него.
Дали защото ретрото е на мода, или защото започна нова Студена война, но шпионският филм изживява ренесанс. The Man from U.N.C.L.E. 2015 (Мъжът от U.N.C.L.E.) е римейк на едноименния ТВ сериал, излъчван в периода 1964–1968.
Прилича на Бонд, защото оригиналната концепция е на Ѝън Флеминг. Сюжетът е революционен за времето си – вместо да се дърлят помежду си ЦРУ и КГБ работят заедно, за да спасят света.
Няма нищо оригинално в историята на сегашния прочит. Има лоши хора и нашите хора трябва да ги спрат. Кои са позитивите?
Кастингът е толкова правилен. За ролята на двамата агенти са обмисляни звезди като: Джродж Клуни, Том Круз, Райън Гослинг, Брадли Купър, Ръсел Кроу и дори Леонардо ди Каприо, и Крисчън Бейл. Но в крайна сметка са избрани двама, които не блестят с нищо поотделно.
Хенри Кавил е красив, но доскоро най-емоционалното нещо, което е правил бе реклама за афтършейв Dunhill. Всички мислеха, че Арми Хамър е свършен след ролята си в The Lone Ranger 2013 (Самотният рейнджър). Но заедно – като Наполеон Соло и Иля Курякин, са страхотен екип.
Глътка свеж въздух е Алисия Викандер, която тази година бе сърцето на Еx Machina 2015 (Бог от машината).
По-свежото обаче е Гай Ричи, който не бе правил Гай Ричи филм от 2008-а. Камерата, монтажът, преследванията и каскадите – личи си, че са работени с удоволствие. Толкова съжалявам, че Стийв Маккуин не е жив, за да участва.
Не бях се радвал на нещо толкова стилно, поне от X-Men First Class 2011 (X-Мен: Първата вълна) на Матю Вон.
Гай не намира златния баланс между екшън и комедия. На места филмът е сериозен – хора биват измъчвани, а други умират.
На повечето е иронично-абсурден като Archer 2009-. Може би най-добрата такава сцена е, когато Кавил яде сандвич и пие кианти, докато наоколо вилнее престрелка.
Филмът е музиката, а тя е страхотна. Грабва ви, още с уводните надписи. Няколкото музикални теми на Даниел Пембертън са съблазняваща амалгама между Лед Цепелин, Енио Мориконе и Теодосий Спасов.
Мнението ми в едно изречение:
Спасяването на света винаги е на мода, но никога не е изглеждало толкова модно.
И за стайлинга, и за музиката, ръкавицата е хвърлена. Чакаме отговора на Тарантино тази Коледа.
Филмът е забавно непретенциозен. Със сигурност не съжелявам, че го гледах, но според мен е далеч от златните години на Гай Ричи. Прекалено любезен ми е като за него. Може би е искал да направи по-убрана първа част, за да може да се развихри в последващите. Дано.
Според мен това, че е за голямо студио има значение… Знаеш какво става, когато са намесени костюмари 🙂
Именно. Докарва им пари със скопена първа част, за да може да се развихри в следващите. Пешка за царица. Дано е така.