
В кино ерата, в която сме обречени да гледаме скъпи, но грозни, недоправени, пластмасови филми, които изглеждат по-зле от реклама на електронна игра от 2009, Ридли Скот ни поднася великолепен визуален десерт.
Napoleon 2023 (Наполеон) е епична биография, написана от Дейвид Скарпа и режисирана от Скот. Наполеон Бонапарт е мъж, който постига толкова много за толкова кратко, че остава в историята.

Биографиите на великите мъже и жени се пренасят трудно на екран. А Наполеон е почти невъзможен. Отказва режисьори – даже Стенли Кубрик, а други проваля. Как да сбиете живот на величие, който се нуждаe от няколко тома, само в два часа? Ридли не може, нужни са му три. И сигурен съм, би го направил в пет.

Как разказвате историята? Хронологически – като Ридли, или избирате само три фундаментални момента – както избраха Дани Бойл и Арън Соркин със Стив Джобс, за да направите бърза психоанализа.

За кого разказвате? Кой е вашият герой? Защото всеки образован човек си има своя версия на Цезар, Чърчил, Тачър или Александър. Колко хубави филма за Левски сте гледали? Въпросът е реторичен. Когато представата в ума се сблъска с образа от екрана, тогава се получава дисонанс. Скандализирани сме, ядосани, ожесточени, огорчени, разочаровани.

Наполеон (Хоакин Финикс) на Ридли Скот е двойнствен мъж. На бойното поле, той е умен стратег, решителен пълководец, смъртоносна кукла, която не се поколебава да пожертва милиони – с едно махване на ръка.

Вкъщи, той е юноша блед, разглезен, нарцистичен, анемичен мъж под чехъл, застинал в едипова фаза. Може и такъв да е бил.

Не съм от хората, които учат история от филмите. Но ми се струва, че не можеш да завладееш Европа – няколко пъти, без да имаш енергия, плам, живец, подтик, пулс. Наполеон става генерал на 24, merde!!!
Успява, защото има качества, които останалите нямат. Той е решителен, категоричен, енергичен. Има свое мнение, има идеи, даже творческа мисъл. Повечето военни нямат. Той е най-успешният генерал в историята, защото е иноватор. Според мен, такъв човек не си влачи краката, когато ходи. Моят Наполеон е комбинация от Майлс Дейвис, Орсън Уелс, Моцарт и Микеланджело. Той е офицер, но всъщност е артист, който може да управлява хаоса наречен живот.

Изпълнението на Финикс е интровертно, вяло, уморено, отегчено на места, цирково ексцентрично, без яснота. Някаква отпадналост и тъга налягат Наполеон, докато седи по канапета, кушетки и дивани. Той е много повече Пиеро от комедия дел арте, отколкото император. Сякаш актьорът е оставен сам да прецени какво да прави с героя си. И през цялото време не знае.

Получих подобен дисонанс, докато гледах The King 2019 (Кралят), чиято версия на Хенри V ни предлага същия изнурен, екзистенциално морен, почти емо крал. Който няма нищо общо с плътската, дива, жива, огнена версия на Шекспир.

Мисля, че Napoleon 2023 щеше да спечели повече, ако имаше жизнените сокове на The Northman 2022 (Викингът) или Master and Commander: The Far Side of the World 2003 (Господар и командир: Далечният край на света). Или поне да си беше изпил витамините.

Не напразно се досетих за Пиеро, докато гледах. Той е трагичен образ на шут, който е унижен и унищожен от любовната печал. Неговата Колумбина е свободна пеперуда, която иска да прелита от цвят на цвят. Не иска да е негова, иска да е на всички, а може би на себе си.

Колумбина-та на Наполеон е Жозефин (Ванеса Кърби). Британската актриса се справя с образа толкова добре, че филмът трябваше да се казва Joséphine. Виждаме много повече от нея, отколкото от „малкия грубиян“, който тя нарича мъж.

Друг актьор, който се забавлява е Рупърт Еверет, той е в ролята на херцог Уелингтън. Макар да се появява за няколко сцени, той ги открадва безочливо.

Чувствам ли се прецакан, че дадох 13 лева? Изобщо не. Ридли Скот е режисьор, който предпочита спектакъла (в най-добрия смисъл на думата), пред анализа. Napoleon 2023 е направен за гледане в кино, а не на лаптоп, телефон, таблет или часовник.

Битките са монументални и мрачни, кървави, и жестоки. Вали сняг и дъжд, пълно е с комари, конете препускат, мъжете се препъват, затъват, потъват, давят се, умират. Това е раздвижена живопис.

Подобно на френския Jeanne du Barry 2023 (Жан дю Бари: Фаворитката на краля), който откри Киномания, филмът на Скот е празненство за всички майстори: гримьори, фризьори, шапкари, шивачи, модисти, дизайнери, сценографи, художници.

Колкото по синтетично и изкуствено става киното, толкова повече от тези хора ще остават без работа и скоро ще ги загубим като: дърводелците, резбарите, ковачите и грънчарите, седларите, и сарачите, тъкачите, и хората, които могат да редят жълти павета.
Мнението ми в едно изречение:
Едно голямо Ватерло за очакванията ми.
P.S. Ако искате по-правдоподобна, умна, смешна и кратка версия, гледайте – ако не сте, The Napoleonic Wars, на любимият ми YouTube канал OverSimplified.
Свързани публикации:
Слаб филм, неубедителен Хоакин Финикс, дори битките не са зрелищни! Филма препуска през биографията му, епохата е представена повърхностно, а обсесията му към Жозефина идва в повече!