Най-лошите филми, които гледах през 2022

Това бе годината, в която Холивуд изпадна в кома. Ударен челно от сериалите, новите медии и самозаблудата за собствената си важност.

Филмовите продуценти бяха съсредоточени върху всичко друго, но не и върху качеството, автентичността и забавлението. Малкото пари на кредит, които са им останали, те изляха в глупави сценарии, крив кастинг, евтина сценография, плоска кинематография, несвързан монтаж, конюнктурни политически дитирамби, гадно 3D. Римейки, биографии, биографии и продължения. 

Резултатът е, че Холивуд регистрира най-слабия боксофис през този век. 30-те най-големи медийни компании, които включват и известните филмови студия, загубиха над $540 МИЛИАРДА, от стойността си на борсата. Това е повече от Брутния вътрешен продукт на Египет или разходите на България за 15 години. 

Макар уверено да навигирах – през океана от боклук, филмовият ми „Титаник“ се сблъска с няколко айсберга. 

White Noise 2022 (Бял шум)

Чели ли сте романа на Дон ДеЛило? Аз съм. Повечето хора, които са гледали този филм, не са. Ноа Баумбах е чел, но не съм сигурен, че е разбрал прочетеното. 

Сатирата и иронията са трудни за транслиране от текст във визия. Баумбах се проваля в превода. Създава фарс, пастиш, нещо, което прилича на „Война на световете“, но заснета от Уес Андерсън. Тонът е напънато „креативен“, spoofy, маниерен като пиеска на гимназисти. Страхът от смъртта, който е ядрото на ДеЛило е заменена от шарена нелепица и интерпретативен танц. Цялото е шумно, хаотично, беззъбо и дразнещо небалансирано. 

Not Okay 2022

Преди две години гледах документалния Fake Famous 2021, посветен на фабриката за нарцисизъм и психопатия на социалните медии. Куриозното бе, че самата документалка е точно толкова празна, колкото нещото, което критикува. 

Not Okay 2022 e игрално копие. Кух филм за кухотата на съвремието. Повърхностен коментар за повърхностните коментари. Безплоден продукт от безплодна култура. Причината да не е по-надолу в списъка са няколко отлични изпълнения, от младия актьорски състав. 

The Eternal Daughter 2022 (Вечната дъщеря)

Тилда Суинтън е добра в ролите на майка и дъщеря, затворени в празен, призрачен хотел. Опит за art house хорър, който е твърде бавен, муден, безцелен и абсолютно предсказуем – от втория кадър. 

Има дузина подобни реализации, които са по-добри. Ако не сте гледали, гледайте: I’m Thinking of Ending Things 2020 (Мисля да приключа), The Babadook 2014 (Бабадук), Shutter Island 2010 (Злокобен остров), The Orphanage 2007 (Сиропиталището), The Machinist 2004 (Механикът), The Others 2001 (Другите), The Sixth Sense 1999 (Шесто чувство), The Innocents 1961…

Lamborghini 2022 (Ламборгини)

Без бюджет и по-важното – без душа, тази биография на Феручо Ламборгини отегчава със 100 км в час. 

Поредният пример за способността на съвременното кино да открива златни късове история, които претопява в тенеке.     

The Lost City 2022 (Изгубеният град)

Цветен, креслив и пародиен римейк на комедията Romancing the Stone 1984 (Романс за камъка). Единственото красиво е Брад Пит, който се включва епизодично. 

Сандра Бълок и Чанинг Тейтъм са на обичайното ниво, когато участват в комедия – надвикват се взаимно. Химия между двамата липсва. Липсата навежда на мисълта, че ролята е писана за Райън Рейнолдс, но не са могли да му платят хонорара. Причината да го гледате е, че ви мързи да правите нещо друго.

The Man from Toronto 2022 (Мъжът от Торонто)

Толкова генеричен, блудкав и безличен, толкова никакъв. 

Щях да съм забравил, че съм го гледал, ако не си бях записал. Записал съм си, че трябва да го включа в списъка задължително. 

Morbius 2022 (Морбиус)

Не можах да пропусна най-мимвания филм на 2022. 

Надявам се, че ще гледаме продължение с двоен бюджет. Хората, които правят такива неща заслужават банкрут.

Pinocchio 2022 (Пинокио)

Безлична, бездушна и безжизнена купчина от посредственост, пластмаса и алчност.

Не съм гледал всички римейки на Disney, но този може да е лице на пълния упадък. Апропо, бизнес отклонение – Disney е сред най-губещите американски компании от S&P 500 през 2022. Индексът включват 500-те най-големи корпорации, регистрирани на американската борса. 

Jurassic World Dominion 2022 (Джурасик свят: Господство)

Всяко дете харесва динозаври. Динозаврите са задължителен декор в преддверието на нашето откривателство. Те са в нашите митове, поверия, легенди, по стените на църквите и страниците на книгите. Зрителите се влюбват, още с първата филмова адаптация на „Изгубеният свят“ на Сър Артър Конан Дойл. Роман написан преди 111 години. 

Jurassic World Dominion 2022 е постижение. Единственият филм с динозаври, който не догледах. В цялата ми кариера – на дете и зрител, няма друг. Старите версии на поредицата разпалваха научни разговори в палеонтологията. Новите версии са толкова идиотски, че обиждат децата… и идиотите. Най-точен коментар прави д-р Иън Малкълм (героят на Джеф Голдблум) в оригиналния филм от 1993. Докато стои до грамада динозавърски тор, той казва: „Каква голяма купчина лайна“.   

Interceptor 2022 (Прихващач)

Не е първият, нито ще е последният клонинг на Die Hard 1988 (Умирай трудно), но е сред най-гадните. 

Генетически изродено – като хабсбургски принц, нещото е комплект от физическа гротеска и ментална недъгавост.

9 Bullets 2022 (9 куршума)

Несръчно прекопира Gloria 1980 (Глория) на Джон Касаветис. Това е единственото хубаво, което мога да напиша, ако е хубаво изобщо. Сценарият и режисурата са покъртително аматьорски. Детето – Сам, е възмутително неправдоподобно, но истински стъписващ е монтажът.

Уводът са две успоредни действия. Последното изпълнение на стриптийзьорката Джипси (Лина Хийди) и бруталният разстрел на семейството на Сам – пред очите му. Кадър, в който виждаме цепката на задника на актрисата, е комбиниран с ужаса в лицата на жертвите. И това е само началото. Става по-зле. 

Има кадър, в който Джипси тича след Сам в пустинен пейзаж. След секунда, виждаме табела на автобусна спирка, а след нея двамата излизат от къща в предградие, детето е с шапка и раница. В следващия кадър ги виждаме обратно в кола, която е в безлюдния пейзаж, от началния кадър. Мозъкът ви прескача, сякаш е надрусан с ДМТ. Не бях гледал толкова мърлява работа от The Snowman 2017 (Снежният човек).

Wuthering Heights 2022 (Брулени хълмове)

Приветствам любителския ентусиазъм, който блика от всеки кадър и всяка реплика. Заснет някъде в Монтана – американската, но с усещане за българската, това е някаква пародия и трансгресия на Емили Бронте. 

Открих, че в Щатите има клонинг на Ники Илиев – казва се Брайън Феритър. Той е продуцент, режисьор, монтажист и – разбира се, в главната роля. Следващият проект на Брайън ще е по „Хамлет“ – нямам търпение.

Твърди номинации:

Poker Face 2022 е дебют за Ръсел Кроу. За първи път, той е и сценарист – освен режисьор и главен персонаж. Харесвам рекламното изречение от плаката на филма: „Всеки има предел“. Истина е. С този филм Кроу открива своето интелектуално ограничение. 

Чрез Thor: Love and Thunder 2022 (Тор: Любов и гръмотевици) Тайка Уайтити ни показа какво се случва, когато се вземеш насериозно, че си гениално несериозен. Стига бе, Тайка! Ако не искаш да го правиш, спри! Като изключим Крисчън Бейл, който се опитва да спаси своите сцени, всичко останало е с качеството на петъчен скеч в западащо ТВ шоу. 

Писали сме за: 

Blonde 2022 (Блондинка) и Clerks III 2022 (Продавачи III)

Или съм твърде стар, или твърде умен, а може би психически стабилен, за да издържа Doctor Strange in the Multiverse of Madness 2022 (Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта). Филм, в който се случват толкова много неща, но всъщност абсолютно нищо. 

Свързани публикации:

Най-лошите филми, които гледах през 2021