„Не разбирам смисъла на повечето биографични филми, те са скучни. Знаете какво ще се случи. Просто гледате как актьорите парадират“.
Саманта Мортън, актриса
Колко пъти можем да гледаме историята на Пабло Ескобар? А на Ал Капоне? Нужни ли са ни повече от 3 филма за Стив Джобс? Много ли са 9 за Тед Бънди? А 19 за Мерилин Монро?
Имате ли необходимост да гледате „онази“ реч на Уинстън Чърчил, рецитирана от 7 различни актьора? Когато можете да влезете в мрежата и да я чуете в оригинал.
Колко са достатъчните филми за принцеса Даяна? Защото 16 – очевидно, са недостатъчни. Какво по-различно може да ни даде актриса, която предстои да играе Джаки Кенеди за 22-и път?
Имате ли чувството, че живеете в кино deja vu? Аз имам. Имам усещането, че Холивуд ни залива единствено с три типа филми. Филми по комикси. Филми „по истински случай”. Биографии.
Така ли е? Или си измислям? Опитах се да направя груба статистика. През 70-те години на 20 век се заснемат по 10 биографии годишно. През 90-те скачаме на 20-тина. Последните години минаваме 60, че и удряме 80.
През 2021 са направени поне 45 биографични филма, въпреки COVID-19. В средата сме на 2022, но вече излязоха 36. Предстоят историите на Ейми Уайнхаус, Доли Партън, Били Джоел, Боб Марли, U2 и даже пародийния артист Ал Янкович. Ще има и филм за Мадона, който е продуциран и режисиран от… Мадона, разбира се.
Ако ме попитате за перфектната стръв за Оскар, със сигурност ще ви кажа – направете биография. От началото на века биографичните изпълнения са над 40% от номинациите в категория Най-добър актьор. Но почти 60% от победителите. Биографиите са получили удивителните 125 номинации за Най-добър филм.
Критиците и журито на Академията са хора. Хората не са добри в оценките. Понякога уцелват, често пропускат. Те гледат Рами Малек в Bohemian Rhapsody 2018 (Бохемска рапсодия). После си пускат Фреди Меркюри в YouTube. Сравняват как актьорът копира външния вид, имитира гласа и дикцията, пунтира движенията, мимиките, малките жестове. Казват си: „О-о-о, то е същото направо. Закова го! Злато!“.
Доказателство, че дори, когато „креативни“, „оригинални“, „талантливи“, „интелектуалци“ избират, те не избират непознатото, оригиналното, самородното и неподражаемото. А гласуват за познатото, същото, доказаното, копието – това, което могат да сравнят. В този смисъл, историческата личност е без значение, тя е реквизит, атрибут за актьора. Известен човек се костюмира като друг известен човек. Гледаме скъпа версия на Tu cara me suena – „Като две капки вода“.
Преди осем години писахме за смъртта на творчеството. Фактът, че Холивуд няма нужда от оригинални сценарии. Ако през 80-те 60% от произвежданите филми са по оригинален сценарий, то през 2014 те са по-малко от 25%. Знаете ли каква е статистиката днес? Колко оригинални сценария са купени през 2020? Купени са 25. Не процента. 25 броя… общо.
Биографиите са перфектни за сценаристите и за режисьорите. Почти няма нужда да измисляте нищо. Книгите са написани, великите речи са изнесени, решенията – взети, песните – вече са хитове. Всичко се е състояло – може само да го редактирате. Да изберете колко ще покажете. Ще проследите героя от раждането му до смъртта или ще изберете няколко по-важни момента.
Биографиите са перфектни и за маркетинг отделите. Буквално, продават се сами. С разцвета на риалити форматите и социалните медии масовата аудитория е цар.
Епиграмата: „Великите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората“ – е приписвана на различни автори, но е точна. Тълпата се състои от последователи и серийни воайори.
Lege artis биографиите – били те книги или филми, са прозрение за живота на талантливи, успели, велики хора. Вникват в контекста, в който те са живели, работили, творили.
Чрез биографията можем да получим урок по история, психология, социология, философия, хуманизъм. Това е едновременно забавно и образователно изживяване. Може да ни насърчи, вдъхнови, да ни даде надежда. Да ни тласне да опитаме нещо ново или да продължим, да не се откажем.
Биографиите, с които ни залива Холивуд през последното десетилетие, са фестивална стръв за Оскар. Празни упражнения по костюм и грим, в които раздвижени восъчни манекени разиграват тривиална риалити драма. Рецитират откъси от книги, които вече са написани, речи, които вече са изнесени, песни, които вече са хитове.
Свързани публикации:
Това не е хибридна война, това е хибридно кино