Харесвам Бил Бър. Не. През 2011 съм озаглавил пост: „Обичам те, Бил Бър“.
Той е един от най-добрите стендъп комици – за всички времена. Това е мнението ми, повече от десетилетие. Антологията Immoral Compass 2021- го подсилва.
Черната комедия е организирана като тематични коментари на човешката психика. Заглавия на отделните епизоди: „Вина“, „Тайни“, „Лицемерие“, „Носталгия“…
Епизодите са 10. Всеки е между 6-7 МИНУТИ и разказва по ДВЕ различни истории. И почти всички са отлични.
Бър е в ролята на Рик, оплешивяващ автомонтьор, който пуши пура и размишлява заедно с нас. После се оказва, че е правил и нещо друго. Ще разберете какво в 10-и епизод. Рик е великолепна персонификация на хумора на Бил, чиято запазена марка са бостънски-работнически акцент, гневен атитюд, шокиращ реализъм.
Английските комици често казват, че американците не разбират иронията. Това – разбира се, е генерализация и не е вярно. Просто контекстът на използване е различен. Англичаните използват иронията и сарказма като щит, защитна реакция.
В подчертано класово общество – дори и днес, те са начин да заобиколиш необходимостта да си искрен. Можеш да обидиш някого – без да го обиждаш, фино, ловко, замаскирано. Парадоксално е, но можеш да приемеш провала, нелепицата, социалната си импотентност като ги подчертаеш, хиперболизираш ги до абсурд.
Американската комедия – това също е генерализация, е наивна, честна, неподправена, казва ти го – както си е. Макар вербално да е скромна, тя е не по-малко силна, именно заради своята автентичност. Важно е – казва Бил Бър – да си обграден с позитивни хора. Да си фен на хората, по принцип. Това, че някой е успял не означава, че ти си се провалил.