През 2015 гледах много документално кино. Не десет, а десетки филми. Затова днес има отделна класация за тях.
Тези ми харесаха най-много.
Постижение, достигащо филми като Koyaanisqatsi 1982, Baraka 1992 и Samsara 2011. Филми предлагащи аудио-визуалния разкош на coffee table book. Като тях Human 2015 разчита на изключителна, болезнено-красива фотография и въздействащ мащаб. Разликата е в това, че природата е фон за историите на хората, които говорят честно за щастието, любовта, омразата, убийството, прошката и човечеството.
Филмът на Ян Артус-Бертран съдържа и имплицитно политическо послание с наивен ляв уклон. Разбира се, ако не изпитвате срам, че имате пари, които сте похарчили за хубав телевизор – можете да му се насладите.
Образовахме се за хип-хоп културата от този набързо композиран, но свеж документален филм. А и ни се видя по-достоверен от Straight Outta Compton 2015.
What Happened, Miss Simone? 2015
Ain’t Got no, I Got life пее Нина Симон. Макар създаден с дефекти – като главната си героиня, документалният филм разказва добре историята на изпълнителката, която бележи цяло поколение американци. Филмът използва архивни кадри и свидетелства, най-интересни са тези на собствената й дъщеря.
Още мода, още улици, още Ню Йорк. Айрис Апфел е скица с космополитен стил и запомнящо се присъствие.
Няма начин да не се загледате във визуално-антропологичното изследване на Улрих Зайдл. Вътрешният му поглед към вътрешните пространства на австрийските къщи започва като интелектуална провокация, но продължава като съседско воайорство.
Сигурно Prozekcia е първият блог, който писа за Тиг Нотаро на български език. Тя е любим мой комик и разказвач. Чувството й за хумор е черно, защото животът й е пълен с мрачни моменти. Но душата й е извор на сила и оптимизъм, които могат само да ни впечатлят.
The Wolfpack 2015 (Глутницата)
От сърцето на агорафобията идва невероятната история на глутница деца, които растат заключени в малък апартамент. Деца, които се очовечават и оцеляват чрез киното.
Listen to Me Marlon 2015 (Слушай, Марлон)
Знаете ли, че Марлон Брандо е водил дневник? Знаете ли, че този дневник е аудио? Филмът разчита на стотиците часове записи, които актьорът трупа в къщата си. Чуваме как си говори сам, чете писма, откъси от книги, обсъжда филми, новини, случки.
Чуваме как брутално ругае Франсис Форд Копола. Чуваме за какво си говори след секс с непозната старлетка. Чуваме как се подлага на самохипноза. А още по-хубаво е, че го виждаме.
The Salt of the Earth 2014 (Солта на земята)
Игнорирайте политическия център на този филм. Гледайте го като въздействаща визуална хроника на човека и земята в краката му.
Сиймор Бърнстайн ще ви изпълни с мъдрост и благост. Той е майстор пианист, композитор, но преди всичко учител. Любим мой филм от миналата година е Whiplash 2014 (Камшичен удар). В него видяхме преподавателя Терънс Флетчър, агресивен и жесток перфекционист. Е, Сиймор е обратното лице на монетата – човек, който вярва, че Вселената е хармония, която можеш да постигнеш само с благост, спокойствие, самота и разбира се – много репетиции. Филмът буквално свали пулса ми, 80 минути антистрес.
The Life and Mind of Mark DeFriest 2014
Животът на Марк Де Фрист е истински „Параграф 22”. Марк е арестуван, когато е на 19 години за минимална кражба – взима инструментите на покойния си баща от къщата на мащехата си. Свободолюбив – даже див по душа, според някои гениален, според други психично болен, той успява да избяга от затвора. И… оттогава е там, просто защото не може да спре да го прави. Вече 35 години – без да е извършил обир или машинация за милиони, без да е убил, или насилил.
Де Фрист има 13 официални опита за бягство, 7 от които са успешни. Той има таланта да изобретява и създава нещо от нищо. Например може да направи копие на ключ от пластмасова чиния, като види оригинала само веднъж и то от разстояние. Освен абсурда филмът показва и ужаса, в който живее този истински Макгайвър. Марк трябва да преживее насилие – физическо и сексуално, изолация – месеци наред, смазваща бюрокрация. Но Де Фрист се смее всеки път, когато надхитри система.
Интересен, смешен, интелектуално стимулиращ.
Cartel Land 2015 (Земя на дрога)
Филм с топки, големи топки. Повечето документалисти и журналисти биха предпочели да се „специализират” в теми като: изкуство, спорт, природа, в краен случай – политика. Там е светло, топло, комфортно, в повечето случаи – безопасно. Да отидеш при мексиканските картели, за да ги снимаш как „готвят” метамфетамин иска топки, големи топки.
Оригинален, дори новаторски филм, който се възползва максимално от дигиталния свят и следите, които оставяме в него. А Ейми Уайнхаус остави дълбоки следи.
Going Clear: Scientology and the Prison of Belief 2015
Всеки култ започва с брака между харизматичен лидер с високи идеали и групичка хора – най-често млади, наивни, лабилни, инфантилни, откровено болни.
Така стартира и сциентологията – като идеал да се ликвидират войните и болестите по света. Но всъщност като идея за лесни пари в главата на писателя Л. Р. Хъбард. Той казва „Да пишеш за 1 пени на дума е смешно. Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да създаде своя собствена религия.”
Днес като сциентолози се определят около 50 000 души, може би по-малко. Един стадион хора. Но култът контролира имущество и авоари за над 3 милиарда долара. Вавилонска кула от пари, алчност, жестокост и параноя.
Филмът на Алекс Гибни хвърля светлина върху тъмните дела на култа, но и прави аутопсия на механизмите, чрез които действат подобни организации. Всички участници са бивши сциентолози, повечето от върха на организацията. Изборът им да говорят пред камерата е смел, но и катарзисен.
Чрез работата си Гибни демонстрира какво трябва да прави журналистът. Да защитава обществения интерес като безстрашно и всеотдайно овчарско куче – недоверчиво към непознатите, зло към разбойниците .
________________________________________________
Свързани публикации:
Бих добавил този.
Sherpa – http://www.imdb.com/title/tt3746250/?ref_=fn_al_tt_1