Съберете населението на северните страни и ще получите сбор от 24 или 25 милиона души – не съм математик, но като изключим Швеция всички са с по-малко население от България. Проверете, по-големи сме от повечето страни в Европа. Шокиращо! Да го разберете сега – след като 600 години са ви внушавали, че живеете в “страна като човешка длан”, носите се на “сателит” и други подобни простотии.
Дори събрани в едно викингите са два пъти по-малко от хората живеещи в царството на киното – Калифорния. Това обаче не им пречи да правят качествени филми.
Дълго време киното на Севера страда от депресия, от синдром наречен Ингмар Бергман. Уди Алън го определя като “най-великия филмов творец” – пресилено, но вярно. Бергман направи революция във всичко. Играеше си с техническите аспекти: перспектива, композиция, осветление и движение на камерата. Смути тематиката, мислеше за живота, смъртта, вярата и самотата. Започна традиция – да се правят филми, които не привличат тълпи от зрители.
Алиенацията на публиката обаче не означава провал. Точно обратното – означава, че режисьорът е направил творчески избор, поел е по трудния, но благороден път на принципите. Избрал е вместо комерсиална боза да прави това, което мисли и чувства за истина.
Без подобни хора нямаше да има изкуство.
Затова решихме да отразим третото издание на Северно сияние 2011 – фестивалът за кино от Скандинавия и Прибалтика, организиран и представен от Pozor.

Всичко започва на 7-ми април в Дом на киното с датския филм Lille soldat 2008 (Малкият войник) на Анет Олесен, номиниран за Златна мечка и получил наградата на екуменическото жури на фестивала в Берлин.
В рамките на 11 дни в Дома на киното, Евро синема, Червената къща и Dada Cultural Bar ще можете да видите специално подбрани филми от Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония и Литва, а за пръв път в рамките на фестивала ще бъдат показани заглавия от Латвия и Исландия.
Гледайте Nord 2009 (Север) на дебютанта Руне Денстад Лангло или Folk flest bor i Kin 2008 (Повечето хора живеят в Китай) – скандинавска комедия, режисирана от дузина млади режисьори.

Обърнете внимание на De unge år: Erik Nietzsche sagaen 2007 (Съзряването на Ерик Ницше), един проект на Ларс фон Триер, заснет съвместно с режисьора Якоб Туесен. Спрете се на Det som ingen ved 2008 (Това, което никой не знае) психологически трилър на друг Догма режисьор – Сьорен Краг Якобсен.
А по-добре вижте пълната програма и си изберете филм. Пуканките са страхотни, но не може да се живее само на тях.