Малкият войник и битката му за света

Lille Soldat 2008

Как е в Дания? Попитах приятелка, която се връщаше от там. Плоско – каза тя. В Lille soldat 2008 (Малкият войник) има кадри, които го доказват.

Дълги, гладки, равни и хоризонтално опънали се пътища. Бял, астматичен, но достолепен Ягуар се плъзга по тях. Шофьорът му е Лоте (Трине Дирхолм), а пътникът баща й – диабетик, страхливец, сводник.

Северно сияние 2011 започна.

Започна от там, където свърши The Hurt Locker 2008 (Войната е опиат) – със завръщането от бойното поле. С челния удар в реалността. С отчаянието, отчуждението и празнотата в душата и в чашата на бара.

След няколко месечно запиване Лоте, бивш войник завърнал се от мисия, остава без пари. Принудена е да се види с баща си. А той е добър баща, предлага й работа – да охранява африканските му проститутки. Сред тях е любимката му Лили (Лорна Браун). Лоте и Лили се срещат. Шофьорът и проститутката ще споделят една съдба.

Не, това не е Payback 1999 (Разплата) и Трине Дирхолм не е Мел Гибсън, но е поне толкова добра и много по-красива – дори, когато е пребита. Всъщност, според Алек Боудин тя е най-добрата актриса, която някога е гледал. Казва го по повод на изпълнението й в Troubled Water 2008 (Мътни води), филм който също е в програмата на фестивала и сега със сигурност искаме да гледаме.

Английската актриса Лорна Браун е другата половина от двойката. Толкова е истинска, че ще искате да й помогнете – Fuck you, very much!

Мнението ми в две изречения:

Движещата сила в режисьорския дебют на Анет Олесен е човеколюбието. Това е малък филм, който доказва, че ако спасиш дори един човек – спасяваш цялото човечество.

Lille soldat 2008 е продукция на Zentropa – филмовата къща на Ларс фон Триер. Хванете го в програмата на Северно сияние 2011.

9 thoughts to “Малкият войник и битката му за света”

  1. Според мен пък посланието на филма не е, че ако спасиш един човек, спасяваш човечеството, защото Лоте не е спасила никого – действието й е егоистично, тя не се интересува от желанието на Лили, а напротив – иска да убеди себе си, че е добър човек. Всъщност посланието на филма е „никога не прави непоискано добро“. „Fix your own life“, й казва Лили и е точно така – само един вътрешно стабилен човек е в състояние да дава (обича) безкористно.

  2. Съгласен съм с теб, че мотивът за действие на Лоте е егоистичен, че тя спасява И себе си. Споделям парадоксът, че алтруизмът има егоистично сърце или поне подарък за вършещия го.

    Не съм съгласен, че Лили не иска да бъде спасена, че това е “непоискано добро”. По сценарий двете жени са ПРИНУДЕНИ (по икономически причини или лична слабост) да са в ситуацията в която са. Лили на няколко пъти казва, че е проститутка, заради дъщеря си. С развитието на действието виждаме как маската и на силна, агресивна, оправна жена пада, заедно с перуката й. Тя избухва в сълзи и рухва психически.

    Ситуацията й не е lifestyle избор, любима професия или рекреационно хоби от което Лоте я спасява насила. Първоначалният отказ на Лили – „Fix your own life“ – моментът е страх или дори Стокхолмски синдром, но в крайна сметка тя позволява да бъде спасена.

  3. Няма нищо егоистично в алтруизма, никое добро не може да бъде наложено насила. В конкретната житейска ситуация – Лили е свикнала с начина си на живот, тя най-малкото не познава друг, а предишният я ужасява, в този смисъл да проститура за нея е единственият начин да се реализира. „Помагайки“ й, Лоте се опитва да осмисли празния си живот, а Лили се вижда принудена да отстъпи, тъй като е заплашена с полиция. Дали обаче се е прибрала при дъщеря си ли? Естествено, че не – бащата ни казва какво ще се случи – ще слезе в Лондон или в Рим и ще си намери нов сводник, или ще стане мадам. Защото независимо от обстоятелствата, които са я въвлекли в порочния кръг, от него излизане няма.
    От друга страна, дори да се върне, какво би намерила Лили – детето си, което не я познава, родители, познати, които не я разбират, нищо, към което да е привързана и с което да се идентифицира – нима би останала там? Как ще се прехранва, нима може да прави нещо друго, освен да проституира? И дори да започне някоя дребна работа, с която с къртовски труд да изкарва за месец надницата, която преди е изкарвала за 10 минути – нима това би я удовлетворило?
    Естествено, че не – връзката й с детето вече е разрушена, нищо не я задържа там, научила се е на нов стандарт – самата идея да го загуби я ужасява – а „спасителката“ й иска да я върне в онзи ад…
    А какво е за Лоте действието й – чрез този жест на „алтруизъм“, тя иска да изчисти съвестта си – очевидно й тежат убийства, неспособна е да показва нежност, да бъде уравновесен човек, чувства се безкрайно сама и за нея идеята, че някой близък те чака някъде накрая на света, е неосъществима мечта, която безразсъдно и егоистично проектира върху Лили.
    Доброто е добро, само ако е поискано.

  4. Ето, защо обичам филмите – остават ни с толкова въпроси. Очевидно ти избираш песимистичните отговори 🙂

    “Няма нищо егоистично в алтруизма” – Алтруизмът поне от психо-физиологична гледна точка е Quid pro quo – услуга за услуга. Аз правя добро и получавам награда – изпитвам удоволствие, което е егоистично изживяване.

    Разбира се, доброто остава добро, независимо от мотивите на извършителя. Ако човек е в горяща къща и аз го спася е без значение дали съм го направил, за да ми дадат медал, за да стана известен или, за да компенсирам онзи път, когато не съм помогнал и съм изпитал вина, че не съм го направил.

    “Доброто е добро само, ако е поискано” – а ако човекът в горящата къща е в безсъзнание?

  5. Харесва ми, че си позитивен, но все пак намирам аргументите ти за несъстоятелни.
    1) алтруизмът е точно обратното на услуга за услуга – правиш нещо, без да очакваш каквото и да било в замяна, тоест ако държиш на латинския – quid pro nix, другото са пазарни отношения (ако беше quid pro quo, при пожара онзи в къщата ще вика „помощ“, а ти отдолу ще го питаш „а ти какво ще ми дадеш, ако те спася?“)
    що се отнася до удоволствието, което изпитваш след безкористно направено добро – не то е мотивът, не то кара човек да извърши действието си, човек не си и помисля за него, инак не би било безкористно.
    2) едно е да спасиш физическото тяло на човека от очевидна заплаха (тук примерът ти е абсурден, тъй като заплашеният от физическо нараняване човек по подразбиране иска да бъде спасен), съвсем друго е на своя глава да решаваш какво е добро за живота този човек, за ежедневието му, за „психо“-частта. все едно ти да ми споделиш, че си самотен и aз да те насиля да се ожениш за някоя моя приятелка, защото съм убедена, че това е добро за теб; ти да ми казваш – ама не, не искам! но аз въпреки това да те заплаша и да те задължа да го направиш…
    направо е безумна идеята, че насилието може да роди нещо добро.

  6. 1. Да семантично и философски “алтруизъм” и “егоизъм” са две противоположни понятия. Чисти алтруисти има единствено в теоретичното мислене и приказките.

    Няма реално човешко същество, което “не очаква нещо в замяна”. Дали ще е приток на окситоцин и други хормони на добротата, които ще го възнаградят, дали ще е “благодаря”, дали ще е шоколадови бонбони или чувството за изпълнен дълг, или победа, или религиозна радост, или творческо вдъхновение – всеки очаква нещо. А дори и да не го очаква рационално – ГО получава емоционално, което ГО кара да повтори това си поведение. Животът е егоистичен по дефиниция. И благодарение на това има живот.

    2. Примерът ми е абсурден единствено, ако приемем, че Лили е нормално мислещ индивид, който по собствен избор и БЕЗ ПРИНУДА върши това, което прави. И аз продължавам да твърдя, че не е така. Ти твърдиш обратното и подкрепяш хипотезата на бащата на Лоте и на всеки сутеньор, че просто “помага” на проститутките, че е съплаер за „свободния им избор“ и това е „нормално“.

    3. И Лоте, и Лили са “войници”. Лили е огледалният образ на мъжествената Лоте. Лоте прави това, което може би не е направила на бойното поле в Афганистан – извлича ранен от него. Мисля, че във “Форест Гъмп” имаше такава сцена, когато Форест извлече “насила” един от войниците от джунглата, а онзи го молеше да го остави да умре.

    4. Причината да съм оптимист за историята е мигът преди Лили да се качи в самолета. Тя се обърна назад. В погледа й нямаше омраза. Дори да бъркам – тя ще слезе в Лондон и ще започне нов бизнес, а няма да е пребита до смърт някъде в Швеция, което пак си е “добро” 🙂

  7. P.S. Мисля, че развалихме филма за другите, защото го разказахме. Трябваше да използваме – Spoiler Alert! предупреждение 🙂

  8. Ей направо ме трогна с този безкраен оптимизъм 🙂

    Надявам се да не съм се натрапила, благодаря ти за изказаното мнение, не съм променила своето, но винаги е обогатяващо да чуеш и друга гледна точка.
    А ако сме издали сюжета на някого – да ни извинява, но все пак да гледа филма и да сподели мнението си! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *