За Colombiana 2011, кафето и екшъните изобщо

Всяка седмица пишем за филми, които са ни впечатлили – ergo, заслужава си да ги гледате. Затова бях решил да подмина Colombiana 2011 (Коломбиана), сценарист и продуцент Люк Бесон, режисьор  Оливие Мегатон, в главната роля Зои Салдана. Първо не ми направи впечатление, второ излезе още докато имаше кино в Сити центъра, а това беше отдавна.

Но си смених решението – мога да обясня, защо филмът издиша. Не е заради музиката, актьорите, оператора или сценографа. A e заради кафето и принтера ми.

Във всички американски градове има кафенета. Всички кафенета предлагат едно и също – всичко. Пуешки сандвичи, пилешки бутчета, салати, бъркани яйца с бекон, стек, сладолед, пай, чай, сок… Хауърд Шулц решава да направи кафене, което е специалист в продаването на… кафе. Здравей, Starbucks!

Можеш да изградиш марка, която струва милиарди само, ако имаш фокус, колкото по-тесен е той, толкова по-бърз и сигурен ще е успехът.

Преди време имах принтер, който беше и скенер, и копирна машина. Времето за сканиране на лист А4 беше малко по-дълго от необходимото, за да го наберете ръчно. Ако се опитате да копирате нещо, всичко друго блокираше. При екшъните е същото – можеш да си само едно, единствено нещо.

Готините екшъни са или правдоподобно-реалистични, или бомбастично-сюрреалистични. Или сте Джейсън Борн, земен, мрачен и правдоподобен, или сте Джеймс Бонд, larger-than-life, and over the top.

Това, което е трябвало да направи Люк Бесон е да приложи Законът на жертвата: за да получиш нещо, трябва да се откажеш от друго нещо. Или Зои Салдана е Никита, или е ангел на Чарли, или е Леон, или е Франк Мартин от Transporter 2002, или е Джон Маклейн в Die Hard 1988 (Умирай трудно), или е Лара Крофт.

Или е комикс…

…или е реалити

 

Мнението ми в едно изречение:

Филм, който не знае какво е, но ще ви хареса, ако сте на 9.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *