С история за болен гълъб с бацили започна четвъртото издание на ФИЛМИНИ. Румънският филм „Клетката” даде началото на фестивала и показа решетките на ежедневните ни ограничения, които понякога си поставяме. Без дори да има какво да затворим…
Какво видяхме още? Социална реклама от Великобритания – тъжен разказ за храната, която ядем. Спор за счупена ваза по нотите на Рекс Стюарт „Conversation Piece” (1966). БГ анимация, чийто автор се кефеше да измерва всичко в минути и метри – от сътворението, през раздялата, саморазрушението до поредния фас.
Четири филма ясно показаха дистанцията между българското и световното кино. В две поредни сцени за обувки видяхме липсата на дълбочина в една БГ „драма”, игра на думи за обувките, които те отвеждат по различен път. И толкова. Македонският отговор на обувната тема също завърши със смърт, но беше доста по-интимен, общочовешки, драматичен. И много по-добре заснет.
Следващата съпоставка беше с любовни сцени от България и Израел. Припомнихме си и любимите диалози тип „Забранена любов”, при който въпросът самотно отеква до раждането на отговора. Докато тук действието се мъчеше да ни бъде интересно, израелците ни показаха жесток секс, без реално да го показват. Явно ги могат тези работи. Филмът „Първа помощ”, разказващ за една смучка и един удар с черешов клон в навечерието на една нищо неподозираща сватба, е и нашият фаворит от първата вечер. Неслучайно е бил номиниран за най-добър късометражен филм на фестивала в Кан.
Равносметката: Има какво да се види!