Кога за последно сте гледали филм с Ричард Гиър? Добре, де – филм, който да става. Има-няма 10 години.
В Arbitrage 2012 Гиър е Робърт Милър, чаровен мъж, страхотен шеф, всеотдаен баща, дарител на нуждаещите се, покровител на изкуството, лидер, магнат и добър гражданин. Е, Робърт Милър има и млада френска любовница, но кой не би имал. Той е човек като тези, за които бихте мечтали да работите – Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Ричард Брансън. После се случват разни неща, които ви карат да преосмислите мечтите си.
В исторически план, арбитражът предхожда съдебното правосъдие, като форма за решаване на спорове. Идеята е, че има арбитър – трето лице, което е овластено от страните по спора да вземе решение кой прав – кой крив. Във филма едната страна е Робърт Милър, а другата е законът – в лицето на детектив Майкъл Бреър (Тим Рот). Арбитърът са парите, а Милър има повече.
Abitrage 2012 е трилър – тих и ретро, на места отпуснат под звуците на джаза, но на повечето изопнат по струните на нервната ви система. Вече не ги правят такива. Като тематика и чувство филмът се доближава до друг финансов трилър Margin Call 2011 (Предел на риска). В последния видяхме как нещата се случват по цялата височина на финансовата пирамида, а в Arbitrage 2012 сме свидетели на нещо още по-ценно – начинът на мислене на подобни хора.
Може би Джефри Сакс, който сега ще цитирам по памет, е прав, че: „Историята се пише от богатите, затова бедните обикновено са виновни.“
Мнението ми в едно изречение:
Филм, в който не знаете кой е лош, кой е добър и кой е наистина грозен.
P.S. Краят можеше да е и по-добър.