Това се случва на 22 март, 1895 в тъмния сутерен на къща в Лион. Двама братя, които носят светлината в имената си, тестват изобретение. Създали са апарат, който оживява фотографиите.
По-големият брат е сигурен, че изобретението може да бъде експлоатирано само за известно време, защото е любопитна научна новост, но извън това едва ли ще има търговски успех.
Кинематографът ще развълнува хората много повече, отколкото братята Люмиер предполагат. Филмите, които Огюст и Луи Жан заснемат са кратки и прости: “Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време”, “Пристигането на един влак”, “Къпане в морето”, “Ковачи”. Мигове, които възпроизвеждат реалността – място, време, атмосфера, движение. Това е нещо ново и хиляди се трупат, за да го видят, но не е изкуство. Изкуството се нуждае от вълшебство. Всеки магьосник го знае.
А Жорж Мелиес е професионален магьосник. Като бивш фокусник и театрален постановчик, той открива възможността киното да променя реалността и създава илюзия. Мелиес се вдъхновява от фолклора на парижките предградия, от Жул Верн и художниците на Монмартър.
В заглавията на филмите му има думи като: “пътешествие”, “сън”, “изчезване”, “магия”. За него филмите са едно – очарователно зрелище.
Люмиер и Мелиес са символи за различните подходи към киното през следващите 100 години.
Люмиер ни показват това, което познаваме. Те достигат до киното през собствената си професия – фотографията. Разглеждат филмите като вълнуващ технически начин за запечатване на реалността, но реалността е ограничена. Фантазията е безгранична, затова Мелиес ни поднася цяла вселена, която да опознаем.
Сигурно е, че ако киното отразяваше единствено реалността, то щеше да остане мимолетно инженерно достижение, защото хората разбират реалността само чрез чудесата на въображението.