Това е сто и първата публикация в този блог за филми, но няма да е за тях.
Това е пост № 101 и ще бъде пълен с грешки – повече от обичайното, защото няма да го проверявам.
Това е пост № 101 и се посвещава на цветята – на шарените, на бодливите, на малките и на големите. На тези, които съм идеализирал, анализирал, адмирирал, игнорирал или вербално депресирал.
Посвещава се на Теменуга – моето криейтив бъди и компадре на този блог. В момента тя е някъде в Холандия – има ли по-добро място да си на Цветница? Представям си, как с Кирил вдишват от културата на Амстердам. Вдишват. Издишват. Вдишват. Издишват. Издишват. Издишват, де!
Този пост е и за Рози, чиито родители са я кръстили Розалина, за да е по-комплициарно. Тя трябваше да пише за европейско кино – в частност френско, но писа за бразилско – в частност изумително! Браво, Рози – искаме още!
Този пост е за двете Маргарити – тази със секси гласа и тази с фотоапарата, която сега или снима, или пие ром, или прави и двете – снимките ще са яки.
Този пост е и за Цвети, с която само се закачам – новата ти прическа е супер, наистина!
Този пост е и за теб, дори ако си момче. Въпреки че, ако е така – мама и тате са те прецакли с името. Може да ти се е разминало и вместо на цвете да са те кръстили на дръвче. С право – мъжете сме пънове.
Честит ви имен ден!
Радвам се, че ви познавам.
Това е единствената песен с цвете в заглавието, за която се сещам… освен онази на Bon Jovi, но нямаше начин да ви я пусна.