Това е краят – мисля, че нямам чувство за хумор

Представям Ви филм, който можеше да е написан от Аристофан или Менандър, но не си мислете, че това е нещо хубаво.

This Is the End 2013 (Това е краят) е комедия с Майкъл Сера, който играе Майкъл Сера, Джона Хил, който е Джона Хил, Джеймс Франко – в ролята на Джеймс Франко и Сет Роугън, който така или иначе е Сет Роугън. Ще видите още: Азиз Ансари, Риана, Кевин Харт, Ема Уотсън…

Всъщност, ще видите техните хиперболизирани, медийно разкривени и сдъвкани от собствените Ви очаквания образи. Оригинално ли е? Може би. Смешно ли е? Зависи…

Причината да спомена Аристофан е, че той е неофициалният класик на фекалния хумор. Думата комедия произлиза от гръцкото „комос” – шествие. Гуляйджиите в Гърция организирали фалически шествия в прослава на бог Дионис. Аристотел ще Ви каже, че думата е свързана с „коме” – село, шествията били тъй вулгарни, че участниците били пропъждани от градовете към селата.

Хуморът тогава бил примитивен и натуралистичен. Обхващал основно телесните извержения и свързаните с тях отверстия и процеси. Основното приложение на комедията за гърци и римляни, било за гавра с някого, за лични отмъщения и нападки. Не напразно Елий Аристид създава слово против комедиите. В него той ги определя като: „издевателски палячовщини”.

This Is the End 2013 е точно това – гимназиална палячовщина. Ако искате да видите как някой влачи голяма скулптура на фалос или се опитва да уцели собствената си уста докато пикае – това е филмът. Смехът би трябвало да е по-бурен, защото този някой е известен. Това е замисълът – да се хареса на плебса, защото патрициите сами се мажат с лайна и се смеят… докато го правят… докато ги гледат.

This Is the End 2013 би трябвало да е адски смешен (ще разберете играта на думи, ако го гледате), но е адски тъп. И затова съм сигурен, че ще е успешен. Все пак, американските критици му дават 84% рейтинг, защото се били „задушавали от смях”. Същите дадоха 40% на един от силните филми тази година – Only God Forgives 2013. Смешно.

В „За оратора” Цицерон пише, че „…смехът се възбужда от измамено очакване, от насмешливо и забавно изобразяване на чужди характери, от сравняване на безобразното с още по-безобразното…” – именно градацията на безобразното ще бъде касово – без съмнение.

Нима аз не се засмях? Засмях се. Веднъж. Сериозно.

Мнението ми в едно изречение:

КУР! Хахахахахахаха!