В казармата имах голям приятел – тежеше към 100-кила. Беше културист. От него научих, че повечето професионалисти живеят около 50-60 години – факт, който не го спираше да тренира. Научих и за скъсването на бицепса, една от многото вероятни контузии – факт, който не му попречи да си отлее допълнителни тежести от цимент. Сега вече си мислите, че големият ми приятел не беше голям умник, но бъркате.
Мисля, че основният драйв в желанието да станеш чудовище е страха да бъдеш като всички останали, което ще рече средностатистически посредствен.
Generation Iron 2013 е прозорец към малкия, но любопитен свят на професионалния културизъм. Свят, на режим и дисциплина. Свят, вдъхващ страхопочитание и възхита.
Документалният филм проследява живота и подготовката на 7 от претендентите за титлата Мистър Олимпия – мъже, които не са средностатистически. Това е полирана версия на класиката Pumping Iron 1977. В ролята на Арнолд Шварценегер е сегашният шампион Фил Хийт – дарен с отлична генетика, успял, богат, прагматичен и арогантен. В ролята на Лу Фериньо е сегашният основен претендент – Кай Грийн, белязан от произхода си, вглъбен и беден, но решен да успее.
Останалите герои са колоритен фон – на места емоционални, на места смешни, но през цялото време отдадени на целта. Разказвач е Мики Рурк – бавният му, уморен, но мъжествен глас пасва на мускулите и метала, навява спомени за The Wrestler 2008 (Кечистът).
Засегната набързо е и темата за стероидите. Да, всички се боцкат. Ако се интересувате от по-задълбочен поглед обаче, препоръчвам ви друг документален филм – Bigger, Faster, Stronger 2008.
Мнението ми в едно изречение:
Документален филм, който макар лишен от проницателни изводи е интересен, а в края – дори напрегнат.