1921 e, сестрите Магда и Ева Цибулски са сред гъмжилото от хора на остров Елис, Ню Йорк. Двете са оставили насилието и мизерията на Полша, за да потърсят надеждата и мечтите на Америка.
Преди да се промушат под тогата на Свободата, те трябва да минат медицински преглед. Оказва се, че Магда е с туберкулоза, което означава насилствена карантина. Ева остава сама по непознатите и страшни улици на Манхатън…
Ако сте гледали Йозеф фон Штернберг (The Docks of New York 1928) или Франк Борзаги (Street Angel 1928) и ви е харесало, ще се влюбите в този филм.
The Immigrant 2013 (Имигрантката) е не само за миналото, той е от миналото. Филмът на Джеймс Грей се връща обратно, към вече забравени техники за разказване. Техники от времето, когато е нямало цвят или звук, но киносалоните били пълни.
От „лентата“ лъха меланхолия, но и красота с детска наивност. Кинематографията на Дариус Хонджи ни връща към класики като Once Upon a Time in America 1984 (Имало едно време в Америка).
Разказът е мелодраматичен и бавен. Героите – истински хора, подложени на изпитание от мястото и времето. На изпит са и актьорските умения на Марион Котияр (Ева), Хоакин Финикс (Бруно, управител на вариете и сутеньор) и Джеръми Ренър (Орландо, фокусник и свободно сърце). Те взимат изпита с отличие… или почти.
Мнението ми в едно изречение:
Черно-бял ням филм, направен с цвят и звук.
2 thoughts to “Марион Котияр е друга класа”