„И как да не съм вълк единак и отшелник в свят, в който няма нито една цел, която да споделям, нито една радост, която да ме разчувства.“
Херман Хесе „Степният вълк”
Вълк е от племето Мохаве. В други времена щеше да язди кон, вместо мотор и да е ловец, вместо да е плячка. Вълк е преследван от федерални агенти, защото убива убиеца на майка си. Той търси справедливост такава, каквато е била някога, а след нея – изкупление.
Джейсън Момоа демонстрира изненадващ талант, за някой стартирал кариерата си като модел. След поредица роли на варвари и войни, той дебютира като режисьор и сценарист с Road to Paloma 2014 (Път към Палома). Да, той е и продуцент, и в главната роля, а женската дава на… жена си – Лиза Боне.
Филмът е с ентусиастки, „направи си сам“ дух. И е красив. Кинематографът Брайън Мендоса ни показва всичко голямо в Америка – пътищата, пустините, горите и планините. Визията е пропита с Уитман и Керуак, a звукът е страхотен.
Има и истински житейски проблем – в резерватите важат законите на племето, но не и за гостите. Ако откраднете, изнасилите или убиете ще бъдете арестуван и съден по федералните закони, а не по племенните. И най-вероятно ще се разминете с много по-малко и леко наказание.
Едно време имах принтер, който беше и скенер, и копирна машина. Можете да се досетите, че скенерът не работеше, ксероксът блокираше, а принтерът се счупи. Това е проблемът на мултифункционалността – купувате уж три неща, но нямате и едно свястно. Road to Paloma 2014 е красиво и пълно с желание филмово приключение, но както повечето повърхностно красиви неща става скучно – бързо.
Момоа не е особено добър актьор, не се справя със сценария и издиша като режисьор. Историята е сантиментална и предсказуема, героите са слаби, действието е мудно.
Мнението ми в едно изречение:
Ако се съкрати на 1 минута, може да е блестяща реклама на Levi’s, Timberland или Harley-Davidson.