Това не е просто торта. Това е торта с три вида шоколад. Долният слой е от горчив черен шоколад. Над него ви очаква шоколад с вкус на кафе. А отгоре – вилицата ви ще прониже копринено гладък мус от млечен шоколад. Това не е просто торта. Това е и филм.
Казват, че идеята за тортата с три вида шоколад е испанска. Не съм проверявал, но нещо толкова декадентско може да дойде само от страна, която е била империя. Това е личната ми теория за десертите.
Relatos salvajes / Wild Tales 2014 (Диви истории) не е теория, а практическа копродукция между Испания и Аржентина. Режисьор е Дамиан Сифрон, а филмът бе номиниран за Оскар 2015 в категория Чуждестранен.
Шеф Сифрон ни поднася пълна кино наслада – блат черна комедия, с пластове драма, пълнеж от съспенс и сладостна работа с камерата. Получавате не един, а шест филма. Антология за пълната необяснимост и неизбежност на човешката агресия във всичките й форми. Изблици на гняв, ярост и насилие, умело комбинирани със страшното и смешното.
Мерак е отвратителна дума, но подходяща. Пълно е с малки, сладки, прецизно използвани елементи, които ме накараха да ръкопляскам. Примигваща нервно крушка, спукан балон, килната табела, необяснима синина, бюрократична усмивчица.
А камерата е използвана смело и творчески. Вози се от обратната страна на вратите, крие се в банкомата, спотайва се в багажа, надзърта от канализацията.
Представете си Falling Down 1993 (Пропадане) с Майкъл Дъглас, но с по-добър режисьор и сценарист. Спомнете си Paris, je t’aime 2006 (Париж, обичам те), но забравете любовта. Това е Тарантино, но поднесен не в крайпътна закусвалня, а в Мишлен ресторант.
Мнението ми в едно изречение:
Препоръчвам от сърце.
Превъзходен филм!!
Препоръчвам и аз с две ръце!!!
Има нещо в този филм, което кардинално не разбрах. А именно – кое го прави филм? Това реално са 6 късометражки, съединени в едно, за да може да се кандидатсва на фестивал като пълнометражен. Единственото общо, което откривам между епизодите е черният хумор. Криминале е един от любимите ми филми и една от причините е елегантният начин, по който Тарантино е преплел няколко на пръв поглед отделни случки. Тук такова нещо няма или поне на мен ми се губи.
Иначе, ако ги разглеждаме всеки сам за себе си, епизодите са страхотни. Най-много ми харесаха първият и последният.Ударно начало и разкошен край.
„Антология за пълната необяснимост и неизбежност на човешката агресия във всичките й форми.“ …..това според мен е обединяващия фактор,което го прави филм.
Според мен това е филм, колкото е филм Four Rooms 1995, Tube Tales 1999 или Paris, je t’aime 2006, или Grindhouse 2007 – сборник от истории.
Може би този формат ще става все по-популярен, като знаем как YouTube влияе на способността ни да се съсредоточаваме само върху една история. Може филмите да станат серия от 10 минутни хапки… 🙂