Преди седмица Кирил ми изпрати едно видео за ’90-те, тресна ме носталгия. Но ’90-те бяха най-доброто десетилетие! Сериозно! Поне сравнени с ’80-те или ’00-те. Имаше трагедии – убиха много хора в Руанда, умря Югославия, умряха много рапъри и комунизмът уж умря. Но Нелсън Мандела беше свободен. А ние си взехме сателитна чиния, за да гледаме Мtv, която тогава ставаше за гледане.
Apple представи iMac, излезе Windows 95, а Hotmail беше номер 1. Разчетоха човешкия геном, клонираха Доли, а Америка можеше да печели войни. Световната икономика растеше, Борис Елцин пиешЕ. Всички си слагаха обици – навсякъде, освен на ушите. Антъни Хопкинс ухапа някакъв човек по лицето, а Франсис Фукояма публикува „Краят на историята и последният човек“, но никой не я прочете, защото всички искаха тамагочи. Аз минах гимназията, казармата и влязох в университета.
’90-те бяха всичко това: Прочети повече
