Бяхме аз и Теменуга, и Rozix-a. Отидохме най-отзад. Докато Rozix-a ровеше в Twitter, а Теменуга ми напомни, че още нямам профил, аз си помислих: “Колко хубаво е да видиш пълен киносалон”. Хората, на чиито места бяхме седнали, си мислеха друго.
Преместихме се най-отпред. Което е добре, защото видяхме отблизо организаторите на фестивала, които макар и българи направиха нещо американско – откриха So Independent без речи, рязане на ленти и кошници с цветя. Благодаря.
От 3 метра чухме и видяхме Чарлз Мак, който започна с песен. През 2008-а музикантът от Бруклин е номиниран за Оскар в категория Оригинална песен, има страхотен глас, а през женския поглед на Теменуга и Rozix даже е пич… В началото го сбърках с охраната на американския посланик, но охрана нямаше или беше невидима, което я прави отлична.
Фестивалът стартира едновременно в три кина – Синеплекс, Дом на киното и Люмиер и ще продължи до четвъртък. Филмът, който сложи началото в Синеплекс бе Leaves of Grass 2009 (Стръкчета трева). Режисьор, сценарист и участник – Тим Блейк Нелсън. В главните роли е Едуард Нортън – той е Бил Кинкейд, професор по класическа философия и неговия брат-близнак Брейди, гений в производството на марихуана. Участват още: Сюзан Сарандън, Мелани Лински, Кери Ръсел и Ричард Драйфус.
Историята е комбинация от философия, криминална драма, наркокомедия и изблици на внезапно насилие. Всичко започва, когато професорът е принуден да се завърне обратно в родната Оклахома – убеден, че пройдохата Брейди е убит с арбалет. Но истината е друга.
Истина е, че стръкчетата трева ни харесаха.
Теменуга: Отдавна не бях гледала як, топъл, човешки направен филм, без никакви претенции. Харесаха ми диалозите и това, че не е нито комедия, нито трагедия.
Rozix: Най-силната страна на филма е Едуард Нортън – удоволствие е да го гледаш. Хареса ми, защото виждаш две еднакви неща, които всъщност са толкова драматично различни. Монетата винаги има две страни, ще си почета Уолт Уитман, като се прибера.
Ако беше направен от братята Коен, този филм щеше да бъде малко по-силен, малко по-умен, не толкова сладък на места и с по-малко клишета. Но на мен ми хареса такъв, какъвто е. Свързах се с Бил Кинкейд – човек, който се опитва да разбере живота като го мисли, а не като го живее. Чрез трупане на теоретично познание, което стоически анализира, той се надява да изгради сигурен, предвидим, лишен от риск свят в който логично откриваш щастието и баланса. Но често щастието се крие в малките, семплите и непредвидимите неща от живота. Като това да се отпуснеш и просто да отидеш на кино.