Днес бе слънчев втори ден на So Independent, фестивалът на американското независимо кино. А този пост ще бъде като минижуп – достатъчно дълъг, че да покрие важните зони, но и достатъчно къс, за да остане интересен.
Гледахме: Into the Unknown (В непознатото), Impulse (Импулс), Home (Дом), Prayers for Peace (Молитви за мир), Clear cut, simple (Ясно, просто), The Pond (Езерото), The Guardian (Пазителят), The Grand Design (Големият план).
Теменуга хареса най-много Into the Unknown 2009 (В непознатото). Режисьорът Джон Дион разказва в 13 минути историята на двойка пенсионери. Той се казва Ал и иска да го оставят на мира. Тя е Фърн, жива е и иска да продължи да живее. Една сутрин, докато Ал се къпе в душ кабината се появява черна дупка. Логично е, когато това се случи да повикате водопроводчик. Благодарение на познанията му по астрофизика и древни култури, двойката разбира, че дупката може да води към други, непознати светове. Това възбужда любопитството на Фърн.
И The Grand Design (Големият план), режисьор е Ерик Столц. Какво бихте казала на извънземните, ако са някъде там? Какво бихте им показали от Земята, за да я разберат? Какво бихте ги научили за нас – хората? Това трябва да реши млад учен (Ерик Столц), който е избран да състави следващото съобщение, което да бъде изпратено в космоса, за да достигне до други цивилизации. Отговорът, който намира се крие във всеки един от нас.
Аз запомних Impulse 2010 (Импулс), хареса ми как е заснет – браво на Скот Бек и Брайън Уудс. В главната роля е Крис Мастерсън, познат ви повече като големия брат на Малкъм. Филмът обаче не е смешен, даже е страшен. Патетичен, но красив отговор на въпроса: Какво щеше да е последното нещо, което бихте направили преди да умрете?
Харесах и Prayers for Peace 2009 (Молитви за мир). Това са спомени нарисувани с пастели върху черна дъска. Сценаристът и режисьор Дъстин Грела си спомня за своя брат, убит в Ирак. Техниката, която Дъстин използва е мимолетна, нетрайна и крехка като самия живот.