Пънк в Пекин – гледахме го и не ни арестуваха

A guy walks up to me and asks “What’s Punk?”. So I kick over a garbage can and say “That’s punk!”. So he kicks over the garbage can and says “That’s Punk?”, and I say ‘No that’s trendy!”

Това е филм, в който ще видите: мръсни тоалетни, чисти сърца, големи кубинки, малка барабанистка, татуировки, китайска ракия, китайска кухня, китайски скинхед, който пие немски сироп за кашлица, оператор, който припада, режисьор, който повръща  и един ужасно разгонен женски булдог.

Казахме ви за този филм преди месец, даже пуснахме интервю с режисьора. Затова обмислях какво ново ще напиша, още преди с Теменуга да влезем на прожекцията в Червената къща. Мислех да пиша за цензурата, за това как филмът е забранен в Китай, а домовете на хората участвали в него биват обискирани всеки ден. Мислех да пиша, че във всеки от нас има по един цензор. Дори и в най-либералните, които в момента кимат и казват: “Аз не съм”. Е, аз съм! Бих цензурирал веднага: почти всички филми с Роб Шнайдер, президентската реч пет минути преди нова година, повечето бизнес книги, чалгата и Роберто Кавали – бих наредил да бъде издирен, заловен и публично обезглавен – два пъти!

„Пънк в Пекин” обаче не е филм за цензурата. Не е тъжна, мрачна, безнадеждна история за тоталитаризма. „Пънк в Пекин” е… пънк – бърз, шумен, шарен, смешен, пиян – истински. Той е за най-добрите пънк групи в Китай, за различните, за аутсайдерите, за бунтарите, за наивните, за невинните, за тези, които вярват в свободата, в приятелството, в музиката. За тези, които искат да са себе си и не искат да живеят в свят, в който всички харесват една песен, носят едни дрехи, мислят едно нещо и имат един плакат – и той е с намигаща китайка.

В Червената къща беше пълно с обичайните хора – млади и с карирани шалчета, каскети, такета, бомбета, очила, тениски, кецки. Но имаше и 70 годишен дядо, който се смееше с всички нас. Чистосърдечно. Това е достатъчно.

Филмът е част от “Сатори в утрото на есента”, фестивалът за азиатско кино, организиран от Pozor. Насърчаваме ви да го гледате. Гледайте „Пънк в Пекин“! Хванете го отново в неделя – в Dada Cultural Bar. Защото е сигурно, че е як, як филм и защото няма да го има в Замунда.

Благодарим на Здравко и Ангел, че ни поканиха да го видим и аплодираме това, което двамата правят за качественото кино. Аз знам едно – музиката не може да бъде забранена. Книгите не изгарят – дори, когато ги горят. Идеите не могат да бъдат арестувани. Инквизицията, цензурата и несвободата винаги губят.