Вкусих я с първата глътка вода, която отпих – сам. Беше в първата лъжица, с която си уцелих устата – сам. Усетих я, когато си завързах обувките – сам. Когато разбрах колко е часа – сам. Написах името си – сам. Прочетох първата си книга – сам. Купих си дъвки от стрелбището – сам. Отидох на училище – сам. Излязох от казармата – сам. Влязох в университета – сам. Заживях – сам. Независимостта е самота, изолация, празнота, страх, глад, безпаричие и често пъти занижена битова хигиена.
Но независимостта е и свобода, здраве, сила, екзалтация от чаровните глупости на младостта. Тя е мит. Защото повечето от нас живеем в автономия, за разлика от пълния суверенитет, тя е ограничена независимост, наглеждана от външни авторитети – нашите семейства, приятели, колеги и шефове, законите, обществото. Затова ценим независимостта толкова високо, радваме й се, искаме я, копнеем за нея. Тя е в сърцето на всяко творчество.
Почти всичко хубаво, което се е родило в любимите ми изкуства музика и литература е независимо. Почти всичко хубаво, което се е случило в Холивуд за последните 30 години е дошло, е пренесено или е копирано от независимото кино. Сигурно си мислите за малки, евтини филми като: sex, lies, and videotape 1989 (Секс, лъжи и видео), Clerks 1994 (Продавачи), The Blair Witch Project 1999 (Проклятието Блеър) или El Mariachi 1992, филмът на Робърт Родригес с бюджет от 7000 долара. Но независимо кино е всяко, създадено без финансиране от студийната система на Холивуд. Star Wars Episode I The Phantom Menace 1999 е с бюджет 115 милиона долара, но и той е независим филм, защото е финансран от самия Джордж Лукас.
Повечето независими филми не виждат бял свят. И слава Богу, защото не стават за гледане. Но някои се превръщат в класика: Easy Rider 1969, Taxi Driver 1976 (Шофьор на такси), Reservoir Dogs 1992, Memento 2000, Le fabuleux destin d’Amélie Poulain 2001 (Амели Пулен), Lost in Translation 2003 (Загубени в превода). В Холивуд всичко е професионално, стандартизирано, опаковано, предвидимо. Малките независими проекти нямат пари, но имат идеи, желание, свобода и оправни хора.
А сега те са в България. От 5 до 11 ноември идва So Independent – фестивалът за най-доброто от независимото кино. Гледайте избрани заглавия от Сънденс, Трайбека и Берлинале. Документалните филми: Piano Blues 2004 (Пиано блус) на Клинт Истууд , A Personal Journey with Martin Scorsese Through American Movies 1995 (Пътешествие с Мартин Скорсезе през американското кино), брилянтния Crude 2009 (Петрол) на Джо Бърлинджър и The September Issue (Септемврийският брой), разказващ историята на списание Vogue и ледената му кралица – Ана Уинтур. Ще го харесате, дори да не сте гледали или чели „Дяволът носи Прада”.
Не пропускайте A serious man 2009 (Сериозен човек), интерпретацията на братята Коен по библейската история за Йов, The Hurt Locker 2008 (Войната е опиат) носител на 6 Оскара, сред които за Най-добър филм и за Най-добър режисьор – Катрин Бигалоу. Cyrus 2010 (Сайръс) и Wristcutters: A Love Story 2006 (Самоубийци: Любовна история) на Горан Джукич.
А защо не бъдете независими? Забравете нашето мнение. Изберете си сами: ето програмата Все пак правото на избор, правото да творим и правото на независима воля са нещата, които ни правят хора.
ЯКО!