Това е мъжът. Мъжът преди дантелата, преди фльонгата и финтифлюшката, преди целината, и магданоза, преди тофуто, толерантността, прическите, епилацията, и бронзовия тен. Това е мъжът, който се събужда сам. Намръщеният мъж. Киселият. Отегченият. Мъжът, който закусва месо, увито в бекон. Мъжът, който не танцува, няма чадър и не обича снимки на бебета. Мъжът, който не се разболява, не плаче, не се оплаква или срамува. Мъжът, който превръща водата във вино, а виното в бира.
Това е мъжът на мъжете.
The Guard 2011 (Големият полицай от малкия град) е черна комедия, с елементи на кримка. Участват Марк Стронг, Брендън Глийсан, Дейвид Уилмот, Дон Чийдъл, Рори Кинан, Дарън Хейли.
Ирландец казва за ирландците: Te не са цинични, те просто имат прекрасна липса на уважение към всичко и всички. Сценаристът и режисьор Джон Майкъл Макдона улавя тази „изтънчена“ нишка на ирландската вулгарност. Тя е като чесън – силна, антисептична, полезна за здравето, с миризма, която остава дълго, за да ви напомня, че и вие ходите до тоалетна.
Страната е зелена, но влажна, кална, но ветровита. Атмосферата е плоска – като тава, сива – като небе, мрачна и ревматична. А хората, хората са като огнища – грубовати, праволинейни и топли.
Дон Чийдъл ще се опари, той е специален агент на ФБР Уендъл Еверет. Не, не е от Поведенческия отдел – от Наркотици. Работата му е да е американец, чист, спретнат, изгладен, процедурен, политически коректен. Работата му е да отразява звездата. Звездата е Брендън Глийсан, гравитацията му движи всичко.
Той е от актьорите, за които казвате: „Чакай, чакай тоя съм го гледал някъде, сигурен съм!“. Бързо се сещате, защото героите му не са изваяни, те са издялани с брадва.
Сега е сержант Джери Бойл, селското ченге, антитезата на излъскания герой, прям, непринуден, естествен, ръбат, независим, некрасив, не секси, немоден, харизматичен – с излъчването на чвор в лакирана маса.
Муцуната му предизвиква честа грешка – да го подцените. Не го правете. Това е или ужасно тъп, или невероятно умен ръб. Гледайте филма, ако поръчвате Guinness, но не заради вкуса, чели сте Джойс и ви е харесал, пиете кафето със сметана и уиски, всички разбират, когато се смеете.
Мнението ми в едно изречение:
Ако смехът удължава живота, то този филм сигурно ще ви направи безсмъртни.
Eй. Ше вземе да излезе писател от тебе!!
Обаче за едно не си прав – не е само за Ирландия-фенове този филм. Ние, бг-гражданството, сме си баш като тях. Само дето сме мрачни и смръцафръцани, а те все още могат да си се смеят, на себе си. 1:0 за тях!
Нова любима дума: смръцафръцани 🙂
Жесток филм, жесток актьор!
Жесток!