The Campaign 2012 – обещание за 2 часа изпълнени с много смях, прекъсван от моменти на искрени прозрения

Политическата сатира съществува, откакто съществуват държавата и политиците. От комедиите на Аристофан, през „Пътешествията на Гъливер“, карикатурите и вицовете, до фалшивата реалност на The Onion сатирата ни помагат да се отдадем на жизненоважен инстинкт – нуждата да се противим на всяка власт.

The Campaign 2012 (Кампанията) е за сенатор Кам Брейди (Уил Фарел), който е готв да спечели за пети пореден път изборите в Северна Каролина. Той е толкова добър в политическата пропаганда, че буквално е без конкуренция. Поне до момента, когато корпорация, която го спонсорира решава да заложи на друг кандидат – кретена Марти Хъгинс (Зак Галафанакис).

Двамата влизат в абсурден политически двубой, който ни показва всички безсмислици, нелепици, парадокси и глупости, които генерира машината за печелене на избори в Америка. 

________________________________________________

За съжаление не можем и за секунда да сравним The Campaign 2012 с велики политически сатири като: The Great Dictator 1940 (Великият Диктатор), Dr. Strangelove 1964 (Д-р Стрейнджлав…), Yes Minister 1980-1984 или Wag the Dog  1997 (Да разлаем кучетата).

Причините:

Чувството за хумор – не, че го няма, просто не е достатъчно зряло за подобна тематика. Струва ми се, че американците имат право на чувство за хумор до и около колежа. След това имат право единствено да се обиждат на чувството за хумор на другите, докато тяхното собствено остава недорасло, анално, плоско и очевидно, но въпреки това придружено с „just kidding“.

 

Трагедията във филма е Зак Галифанакис. Не знам какво е правил Уил Фарел преди да стане Уил Фарел, но Зак е умен комик с джазово чувство за хумор. Stand up изявите му съчетават импровизация с нетипичен за Америка сарказъм. Трагично е, че Зак за пореден  път се натъпква в образа на дебеличък, космат загубеняк, който е достоен единствено за партньор на Фарел.

Другото, което пречи на филма е реалността.

Реалността в американския политически живот е толкова пародийна, че не може да се пародира. Знаете ли, че 30% от кандидатите за Президент на САЩ, които взеха участие във вътрешните избори на Републиканската партия – не вярваха в еволюцията. 18% от американските гласоподаватели са убедени, че Слънцето се върти около Земята, а 2/3 не могат да познаят с какво се занимава… Агенцията по храните и лекарствата.

Шокиращо е, че хората в страната, която ни е дала тоалетната хартия, самолета, електрическата крушка, ципа, климатика, изкуственото сърце,  щастието, интернет и… пликовете с прозорче, прогресивно оглупяват. The Campaign 2012 би трябвало да ужили, ухапе и наръфа този проблем, но вместо това – става част от него.

Мнението ми в едно изречение:

The Campaign 2012 е обещание за 2 часа изпълнени с много смях, но често обещанията се дават от хора с тежка форма на амнезия.