РОТЕРДАМ, 28 януари 2014 – Има нещо много примамливо в това да наблюдаваш трафика на случайните хора, да следваш историята им такава чиста, без монтаж, без репетиция, без грим, но изцяло и само на тяхна сцена и терен. Гари, летища, площади, острови, къщи – сами по себе си хем сцени, хем вселени. Заминаващи, пристигащи, творящи, гръмогласни, смирени. Хем са там някъде, хем са на никъде – със свободата на духа си и с бягството на своите задръжки.
Селектирам три документални творби от тазгодишната програма на IFFR, фокусирани изцяло на тази локализирана красота на живота като такъв. Фактите на кратко, плюс споделени детайли от техните режисьори:
Sacro GRA 2013 – единственият документален филм, отличен със Златен лъв за най-добър филм, в 70 годишната история на фестивала във Венеция.
Портрети на Джанфранко Роси с обитателите на периферията в Рим и кварталите около околовръстното. Както Роси обобщи „малки късчета животи“. Роси прекарва 2 години в обикаляне и запознанства преди за започне да снима своите приятели от най-дългата магистрала в Италия.
Следва изключително болезнен период от 8 месеца в монтаж. „Имал съм 2 жени, много любовници, но оставам с един монтажист до края“ – Джакопо Куадри, който няколко пъти монтира и за Бертолучи.
Роси е изключително благодарен на първата си жена, която след развода им го изпраща да живее в Рим, за да може да бъде близо до дъщеря им. Без този тласък, проектът нямаше да се случи. „Не познавах Рим извън централната част, вече не искам да стигам до центъра.“
Откъс с любимият ми участник – последният рибар на змиорки в река Тибър.
Trespassing Bergman 2013
Шведка и чех събират crème de la crème от света на режисьорите в мистичната къща на Ингмар Бергман, намираща се на о. Фаро, Швеция.
„Ако киното бе религия, това тук щеше да е Мека или Ватикана“. Алеха̀ндро Гонса̀лес Иня̀риту, Уди Алън, Уес Андерсън, Анг Лий, Ларс фон Триер, Копола и Скорсезе… пристигат на острова готови за поклонение в пазената до смъртта на Бергман в тайна къща. Те сменят обувките си с пантофи, откриват свои филми във VHS библиотеката и споделят разпалено своите влияния, мечти и първи спомени от филмите на маестрото.
Къщата, където Бергман години наред гледа по 3 филма на ден, носи изключителна енергия. Там той прекарва и последните си години в самота, безсъние и отчуждение. След смъртта му всяка стая и всяка вещ е категоризирана, всичко с изключение на колекцията му от 1 711 видео касети. „Ако не бяхме отворили тези кашони с касети, нямаше да имаме този филм“.
В заключение: празник за любителите на киното и любопитно откритие за тези, които не са започнати с творчеството, характера и живота на Бергман.
Evaporating Boarders 2013
Документална поема върху грозните сцени на ксенофобията, през погледа на расисти, антирасисти и тези, без земя и идентичност. Със световната си премиера в Ротердам Ива Радивоевич отваря вечната рана около политическите емигранти. Остров Кипър е изолирана събирателност на нашата дехуманизация. „И аз няма да дам отговор и решение“.
Потокът от бежанци, достигнали бреговете на острова живи, променя йерархичните и расови структури главоломно. Чувство на превъзходство срещу стремежа за свобода, въпроси без отговор, но с човешка красота.
One thought to “Околовръстното на Рим, домът на Бергман и бреговете на Кипър – три локации, три вселени, един заряд”