Границите на видимия Спектър

СОФИЯ – ЗОНА Б-5 – НАШИ ДНИ
Гълъб пикира между високите блокове от ’80-те години на 20 век, въздигнати за художествено-творческата интелигенция. Гълъбът нехае за историята на София и ЕПК строителството като цяло, а каца на автобусна спирка до младеж, който люпи семки. Младежът люпи, а гълъбът тихо ликува, както ликува гълъб кацнал в два квадрата люспи от слънчогледови семки. Зад гълъба се извисява мощното тяло на кварталния мол. Вътре – в мола, агент L. се оглежда и бавно изважда телефона си. Набира. Чува се свободен сигнал, а после някой вдига.

L шепти: „Взех билетите. Чакам те пред киносалона.”

Чува се пукане.

„Заглушител!?” – мисли си L.
„Отчасти” – мисли си 6-годишното момиченце, което яде пуканки.

Вчера гледахме Spectre 2015 (Спектър), 24-ият филм за Джеймс Бонд, четвърти за Даниел Крейг и втори за режисьора Сам Мендес. Филмът започва с един от най-красивите уводи, поне за тази година. Камерата се носи плавно и грациозно над пищен карнавал за Деня на мъртвите в Мексико сити. Ето го Бонд, гъвкав като ягуар и още по-смъртоносен. Струвало си е чакането.

Целият филм е спринт из страниците на Vogue. Бюджетът е $300 милиона – два пъти повече от Casino Royale 2006 (Казино Роял). И си личи. Костюмите, аксесоарите, колите, хеликоптерите и самолетите – всичко е истинско, марково, скъпо.

Ето я и Моника Белучи. Жената трябва да е илюзия – казва Иън Флеминг.

А! Ето го и Бонд, отново. Какво се случва? Спрете! Един момент! Кой измисли тази абсурдна сцена на прелъстяване?!

Spectre 2015 има своите достойнства – новият Q е чаровен, а М. (спомняте си от последния път) е Ралф Файнс. Каскадите са фантастично реалистични. Даниел Крейг и Дейв Батиста, който е в ролята на гранитен главорез, правят една от най-добрите сцени с ръкопашен бой в историята на 007.

В голяма степен обаче Spectre 2015 е като World War Z 2013 (Z-та световна война) – минус зомбитата. Сещате ли се? Филмът, в който Брад Пит прелиташе от континент на континент, от държава в държава, за да ни покаже, че навсякъде е Брад Пит, но сега носи и шалче. Това е новата ми теорема. Ако един филм е сниман на повече от две локации, значи се опитва да прикрие нещо. Най-често слабия сценарий.

Casino Royale 2006 ме накара да харесвам Бонд, Spectre 2015 ми напомни защо не го. Филмите за Джеймс Бонд са красива шега, пародия, бурлеска. Даниел Крейг е първият талантлив актьор, който изпълнява Бонд. Той ни заблуди, че 007 може да е нещо повече от карикатура. Самият му създател – Флеминг, използва думата “corny” – corny е нещо банално, предсказуемо, нелепо, глуповато. Corny е нещо, на което ще се зарадва гълъб.

А в този филм нелепото е цар. Въпреки красивите декори и пейзажи, майсторската кинематография и възрастта на актьорите, която си личи още повече, заради модерните камери, не можете да го вземете на сериозно. Сякаш е писан от 12-годишни момчета. Героите са плоски. Пъкленият план абсурден.

А диалозите? Сцената в Casino Royale 2006, когато Бонд среща Веспър, е достойна за Пулицър – сравнена със сегашното качество. Апропо, Ева Грийн още е любимото ми Бонд момиче. Не момиче, а жена.

Сценарият е толкова незрял, че профуква не само таланта на Даниел Крейг, но и на Кристоф Валц. Хора, Тарантино изкара два Оскара с този актьор. Как е възможно да го претупвате така? Героят на Валц е толкова гротесков, колкото бе злодеят му в The Green Hornet 2011 (Зеленият стършел). Мотивът му да изгради гениална, глобална престъпна мрежа… е, сами ще видите.

Мнението ми в едно изречение:

Като да ядете преварена, студена киноа в златна купа Versace, докато слушате абсолютно незапомняща се песен.