
Филмът започва с кадър на две малки лъвчета, които спят гушнати до момченце на 6-7 г.
После майката на момченцето (в ролята Джесика Частейн) започва своята сутрешна обиколка из зоопарка.
Филмът е The Zookeeper’s Wife 2017 (Жената на пазача на зоопарка). Действието се развива във Варшава малко преди и по време на нацистката окупация.

Разказва за семейство Антонина и Ян Забински, които управляват Варшавската зоологическа градина. Зоопаркът им е разрушен от немската армия, а по-голямата част от животните в него избити. Междувременно в центъра на Варшава нацистите създават най-големия концлагер – печално известното Варшавско гето, което служи като събирателен пункт за евреите, препращани в лагера на смъртта Треблинка.

Семейство Забински превръщат разрушения си зоопарк в свинеферма, за да изхранват немските войници. С храна за свинете се снабдяват от отпадъците в гетото. Това им дава възможност да спасят стотици евреи, които укриват в празните клетки на животните в зоопарка – с огромен риск за живота си и под постоянно надвиснала опасност да бъдат разкрити. До края на Втората световна война спасяват около 300 евреи. Дотук със спойлърите. В действителност филмът е разказ за хората и животните. Ето защо:
Хората – тяхно обиталище е зоопаркът
Зоопаркът се превръща в убежище на хуманността, в спасение от човешката жестокост навън. Още в отварящия кадър на филма виждаме синът на Забински да спи с две малки лъвчета. Между децата на хората и децата на животните няма разлика.

По време на сутрешната си обиколка из зоопарка Джесика Частейн нарича всяко от животните по име. Старата слоница, хипопотама, семейството лъвове, гепарда и дори малкото камилче – към всички тя се обръща по име. Да наричаш животно по име означава да го очовечиш, да му дадеш индивидуалност, да го персонифицираш. Джесика Частейн нарича животните по имена, защото ги обича, защото за нея те са (почти) хора. Едно трогателно излишество от човечност в покъртително лишената от човечност война.

Според нацистката доктрина за чиста раса евреите НЕ СА хора, те са приравнени на животни. И като такива трябва да бъдат затваряни в клетки. Защото какво друго е гетото, ако не зоологическа градина за хора.
Забински крият всички спасени от гетото в празните клетки на зоопарка си. Хората намират убежище в клетките на животните. Силен контрапункт, който навява на размисли какво означава хуманност, какво е свобода и докъде може да стигне човешката жестокост. Зоопаркът във филма става единственият топос на човечността.
Животните – тяхно обиталище е войната
Войната прави хората животни, дехуманизира ги. Гетото превръща евреите в скотове, които са готови на всичко за парче хляб. Немските войници са хищници, които ловуват евреите като дивеч.

Главният ловец на хора във филма е Луц Хек (в изпълнение на Даниел Брюл). Брюл не за първи път играе нацист. Бих казала, че това е запазената му марка още от епизодичната му, но запомняща се поява в Inglourious Basterds 2009 (Гадни копилета). И в този филм се справя отлично. Изпълнява ролята на животно с побиваща тръпки убедителност.
Още един интересен контрапункт – Луц Хек, който е учен-биолог, очарован от животните в зоопарка на Забински, крои амбициозни планове да развъжда част от тях. Налудничавата му идея да разпложда бизони и така да възстанови изчезналия преди векове вид бизони тур предизвиква снизходителен смях у Ян Забински. Но плановете на Луц са сериозни, той вярва в безумната си идея. Не ви ли напомня това за друга безумна идея, доктрината за чиста арийска раса, в която Хитлер и компания убеждават германския народ. Цяла една нация, която доброволно се отказва от своята човечност, за да последва един откровено по животински жесток режим.

Ето защо филмът е разказ за хората и животните. Само че ролите са обърнати. Животните са повече хора от хората, а хората са повече животни от животните.
The Zookeeper’s Wife 2017 бе част от програмата на SoIndependent. А се надявам да го пуснат по кината и след фестивала, защото заслужава.
Мнението ми в едно изречение:
Човекът е най-жестокото животно – Фридрих Ницше